Да се върне човек в България е цяло изпитание и истинско приключение. Прибираш се в родината през 2014 година, отваряш някой вестник, пускаш телевизора или радиото и се стъписваш. Чрез медиите обществото пак се разправя за някакъв цар измамник, но този път не се казвал Симеон а Киро. Стресираща действителност.  За непознаващите потайностите на българската джунгла, на Запад от Калотина цар Киро не говори нищо, но за всеки роден и израсъл по тези географски ширини е повече от ясно, че става дума за известния контрабандист на некачествен алкохол, самопровъзгласил се за цар на циганите в България.

Парадоксът е, че въпросният Киро е контрабандист  за всеки редови българин, но за политическия елит и държавата се оказа „честен бизнесмен” в продължение на години. Този път около така  наречения цар има и конспирация с едно тефтерче и имена на корумпирани, плащания, бакшиши и други подобни. И в цялата бъркотия, къде се е крило до сега това скандално тефтерче, българите са облъчени от позицията на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветелин Йовчев. За пореден път най-силовият човек в държавата открива, че най-големият враг на България е Цветан Цветанов.  Много изтъркан сюжет, с който едва ли някой може да привлече повече съидейници в сатанизирането на втория в ГЕРБ. Управляващите просто показват

твърде лош вкус към конспирацията,

а в същото време се носят легенди, че целият Институт по психология на МВР и някаква супер пиарка Моника коват стратегиите и тактиките на кабинета. Празни явно ще се окажат и митове за суперпрофесионалиста Цветлин Йовчев, който явно не може да надскочи задкулисния си ментор - мултака Стоян Денчев. Сега Йовчев смело заявява – Цветанов знаеше за тефтерчето! Но нека преди да анализираме думите му си припомним, кой е Стоян Денчев и как се вписва името му в най-новата ни история?  

Човекът, който днес се е закичил с титлата професор и ректор на Библиотекарския институт, е рожба на ДС. Демократичната си кариера стартира в „Мултигруп” и като депутат от ДПС. В правителството на Любен Беров, което даде път на мафията в България, Денчев се появи като главен секретар на Министерски съвет. Там бе поставен от разстреляния бос Илия Павлов. Денчев реализира навремето детската мечта на Илия Павлов да има собствено правителство. Ясно е, че главният секретар на Министерския съвет подготвя цялата документация, която премиерът и министрите подписват.  Така в началото на прехода почти всичко се подготвяше в офисите на „Мулитгруп” и ако Любен Беров си позволеше да постави въпрос за някоя преписка, отговорът следваше веднага: „Илия каза така да бъде”. Днес същият Стоян Денчев  се слави като опекун на въпросния български вътрешен министър. Какви топли думи чухме преди време за големите съвместни научни проекти на министъра със Стоян Денчев! И днешният вътрешен министър, който при управлението на Борисов беше и шеф на ДАНС, сега обяви, че Цветанов знаел за тефтерчето, намеквайки, че умишлено е прикрил тефтерчето на царя.

Ако поразмислим обаче „истината” на Йовчев има и друго лице. Първо не трябва да забравяме, че именно по времето на Цветанов ромският цар бе вкаран в затвора. Сега Киро казва, че тефтерчето било компромат на ГЕРБ срещу него. Има ли тогава логика ГЕРБ да правят капан на Киро, а да се компрометира Цветанов, прикривайки това бележниче. И освен това, едва ли бившият шеф на МВР е ходил лично да рови из палатите на българския цар от цигански произход . Нито пък той му е правил ревизията през октомври  2009 година. Тези, които са ровили, са били задължени да протоколират и заведат по надлежния ред всичко открито и иззето от дома на царя, представляващо някакъв интерес за повдигнатото срещу него дело. Ако тези лица от службите си бяха свършили по законния ред работата, как Цветанов, дори като министър,  можеше да унищожи  или прикрие заведените протоколи и веществени доказателства. Открит остава обаче и въпросът къде е  спал по това време Йовчев като шеф на ДАНС. Бил е длъжен да изпълни задълженията си по закон и да даде веднага този лош Цветанов на прокурора за прикриване на веществено доказателство и корумпирани, още повече, че става дума за лица от НАП и митниците. 

Правейки тези разсъждения, всеки нормален човек

на Запад от Калотина

просто се пита: В кой съюз се намира - в Европейския или Съветския? 

В публикация от вчерашната преса четем: „Според сегашния вицепремиер Цветлин Йовчев тефтерът е бил първо в ДАНС, след това е предаден на ГДБОП. От там следите му изчезват. Бившият директор на полицията в Пловдив Тодор Чонов коментира, че бил в полицията, но е бил изпратен във Върховна касационна прокуратура. Впоследствие, според него, е бил "прикачен" към някое от делата на Кирил Рашков за неплатени данъци. От Пловдивската окръжна прокуратура обаче отрекоха там да има подобно веществено доказателство. Имали ксерокопия и издирвали оригинала на тефтера.

За съществуването на тефтера на Цар Киро потвърждава и бившият шеф на митниците Ваньо Танов. Той научил за него от заседание на кабинета през 2011 г., където тогавашният финансов министър Симеон Дянков разказал за находката. Танов се заинтригувал, дори отишъл на среща в ДАНС при служителите, които разполагали с информацията, за да научи имената на митничарите от тефтера и да вземе мерки. Накрая обаче решил, че трябва да им даде възможност да работят оперативно по разкриването на истината и се отказал да пита, кои са корумпираните. "Сега разбирам, че тефтерчето не е иззето по надлежния ред. А трябваше за бъде иззето с протокол и да бъде заведено дело срещу неизвестен автор", заяви Ваньо Танов пред Нова тв….”. 

Кошмарно!

Хората замесени в този скандал претендират да знаят как се управлява държава? Обясненията им просто граничат с лудостта – „чух, видях, казаха ми”. Явно тези хора са пълни неграмотници и не знаят даже как се съставя един протокол, как се водят регистри. Оставам с тъжното усещане, че са научени от съветските си учители единствено да кроят някакви активни мероприятия.

Да не забравяме и това, че шумотевицата с царското тефтерче се вдигна след като избухна червеният вътрешно-партиен водевил, а в столетницата взеха да се карат за куклите и парцалите на „Позитано”. Естествено Цветанов е добра примамка за отвличане на внимание. Но мен лично тази кагебистка драматургия ме връща през далечната 1969 година, когато в България управляваха бащите на днешните червени лидери. Тогава бях обект на разработка и реализация от комунистическите тайни служби. Десарите пуснаха слуха, че са открили 2 тенекии със злато в нашия двор. Злато ми дали французите, за да шпионирам срещу България. Единственият проблем е, че и това злато тогава без да искат забравиха да установят и документират с протокол и затова сега не знам как да си го търся. Подарявам им тенекиите със злато, но ме боли, че през януари 2014 в България всичко мирише на 1969 г. Как тогава младите да не викат по площадите „ОСТАВКА”, а погледите им да не са обърнати към Терминал 2 на Софийското летище...

*Петър Бояджиев е един от активните  български емигранти, който от дълго време живее и работи във Франция. Роден е през 1941 година в Нови пазар. През 1968 г. завършва математика в Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. Разработван е от тайните служби под името Демократа. В началото на 80-те години успява да избяга във Франция от където подпомага дисидентите за падането на режима на Живков през 1989 г.. Веднага след промените се връща за известно време. В момента живее във Франция.