Българката д-р Маргарита Маринова е старши авиационен инженер по въпросите на Марс.
Български имена се носят в Космоса с колата на милиардера Илън Мъск, качена в най-мощната ракета в света Falcon Heavy. И това не е шега
23-годишният Орлин Велев-джуниър е част от екипа на компанията “Спейс Екс”, която във вторник изстреля от космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал най-мощната ракета в света Falcon Heavy, пише "24 часа".
Нейният товар беше червената “Тесла” на Мъск, а на борда ѝ има табела с имената на всички служители в “Спейс Екс”, сред които и на няколко българи.
Страстта на Орлин към математиката и инженерните науки от малък му помага да бъде приет в университета “Джорджия Тех” със специалност “Машинно инженерство”.
След завършването си Орлин е приет да прави докторантура по компютърни науки в “Джорджия Тех” и получава престижна стипендия от Националната научна фондация на САЩ. Младият българин обаче отказва само за да остане на работа в компанията на Илън Мъск, пише "24 часа".
Българката д-р Маргарита Маринова е старши авиационен инженер по въпросите на Марс. Тя също е част от екипа, който разработи най-мощната ракета на „Спейс екс“ (Space X) - "Фалкон хеви" (Falcon Heavy).
Маринова е била и планетарен учен към НАСА и е проучвала терени на нашата планета, наподобяващи такива на Марс.През 2013 г.тя се присъединява към компанията на Илон Мъск.д-р Маргарита Маринова.
Сред най-значимите си постижения на разработваните от нея ракети са 5 успешни приземявания на първи степени и 4 успешни изстрелвания на ракетата носител Falcon 9.
Екипът ѝ успешно изстрелва и първия български частен телекомуникационен сателит BulgariaSat-1 на 23 юни 2017 г.
„Основното нещо в работата ми е да мисля как да колонизираме Марс.С екипа ми проектираме ракетни системи, а една от целите на компанията ни за намаляване на разходите за достигане на Космоса“, коментира д-р Маринова в интервю за канадското научно издание Explore Curio City, Let’s Talk Science.
Родена в София в семейство на компютърни инженери, на на 10 г. заминава с родителите си за година във Виена, а след това заживяват в Канада. Още в гимназията в Торонто тя е основател и председател на Международното Марс Общество в Торонто още от гимназията.
На 18-годишна възраст вече е автор на пет научни труда. Говори няколко езика – български, английски, руски, немски и френски.
„От малка искам да разбера какво би било да живея в чужд и различен свят. С годините това се превърна в моя страст“, казва д-р Маринова. Маринова има бакалавърска степен по "Аерокосмически инженеринг" в Масачузетския технологичен институт през 2003 г., специализирана в ракети с течно гориво.
След това заминава за Германия, като работи в продължение на една година в Airbus Safran Launchers, където се занимава с проучване свързано с двигателните ракети.г. През 2010 г. защитава докторат по планетарни науки в Калифорнийския технологичен институт. Тя предложила революционно решение как да се подобрят условията за колонизация на Червената планета, където се използват фреони, които предизвикват т.нар. парников ефект.
„В гимназията си поставих за цел да комбинирам науката и инженерството, за да разберем как да стигнем до Марс. Работата ми в момента се състои точно в това“, посочва тя.
В свободното си време д-р Маринова обича да прекарва време с приятели, любител е на дългите преходи в планината, а понякога разпуска и със салса.
Фактор
23-годишният Орлин Велев-джуниър е част от екипа на компанията “Спейс Екс”, която във вторник изстреля от космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал най-мощната ракета в света Falcon Heavy, пише "24 часа".
Нейният товар беше червената “Тесла” на Мъск, а на борда ѝ има табела с имената на всички служители в “Спейс Екс”, сред които и на няколко българи.
Страстта на Орлин към математиката и инженерните науки от малък му помага да бъде приет в университета “Джорджия Тех” със специалност “Машинно инженерство”.
След завършването си Орлин е приет да прави докторантура по компютърни науки в “Джорджия Тех” и получава престижна стипендия от Националната научна фондация на САЩ. Младият българин обаче отказва само за да остане на работа в компанията на Илън Мъск, пише "24 часа".
Българката д-р Маргарита Маринова е старши авиационен инженер по въпросите на Марс. Тя също е част от екипа, който разработи най-мощната ракета на „Спейс екс“ (Space X) - "Фалкон хеви" (Falcon Heavy).
Маринова е била и планетарен учен към НАСА и е проучвала терени на нашата планета, наподобяващи такива на Марс.През 2013 г.тя се присъединява към компанията на Илон Мъск.д-р Маргарита Маринова.
Сред най-значимите си постижения на разработваните от нея ракети са 5 успешни приземявания на първи степени и 4 успешни изстрелвания на ракетата носител Falcon 9.
Екипът ѝ успешно изстрелва и първия български частен телекомуникационен сателит BulgariaSat-1 на 23 юни 2017 г.
„Основното нещо в работата ми е да мисля как да колонизираме Марс.С екипа ми проектираме ракетни системи, а една от целите на компанията ни за намаляване на разходите за достигане на Космоса“, коментира д-р Маринова в интервю за канадското научно издание Explore Curio City, Let’s Talk Science.
Родена в София в семейство на компютърни инженери, на на 10 г. заминава с родителите си за година във Виена, а след това заживяват в Канада. Още в гимназията в Торонто тя е основател и председател на Международното Марс Общество в Торонто още от гимназията.
На 18-годишна възраст вече е автор на пет научни труда. Говори няколко езика – български, английски, руски, немски и френски.
„От малка искам да разбера какво би било да живея в чужд и различен свят. С годините това се превърна в моя страст“, казва д-р Маринова. Маринова има бакалавърска степен по "Аерокосмически инженеринг" в Масачузетския технологичен институт през 2003 г., специализирана в ракети с течно гориво.
След това заминава за Германия, като работи в продължение на една година в Airbus Safran Launchers, където се занимава с проучване свързано с двигателните ракети.г. През 2010 г. защитава докторат по планетарни науки в Калифорнийския технологичен институт. Тя предложила революционно решение как да се подобрят условията за колонизация на Червената планета, където се използват фреони, които предизвикват т.нар. парников ефект.
„В гимназията си поставих за цел да комбинирам науката и инженерството, за да разберем как да стигнем до Марс. Работата ми в момента се състои точно в това“, посочва тя.
В свободното си време д-р Маринова обича да прекарва време с приятели, любител е на дългите преходи в планината, а понякога разпуска и със салса.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации