Унгарски археолози обясниха загадката с мумифицираната ръка на бебе, оцветена в зелен цвят, открита в средновековно гробище на изток от град Кечкемет, съобщи Сайънс алърт.
Новороденото е погребано с медна монета, поставена в дланта му. Тя трябвало да му помогне да премине в отвъдния свят.
Химическият анализ на останките на бебето показва, че съдържанието на мед в тях превишава 500 пъти нормата. При контакт на медта с костите те се окисляват, което води до поява на зелени петна. Медта има антибактериални свойства, което може да е способствало запазването на ръката.
Археолозите са намерили останките на още едно новородено, което също е било погребано с монета в ръка, но при него няма мумификация. Това показва, че металът рядко предизвиква такъв ефект.
Издъхналите новородени през Средновековието, които не били кръстени, били увивани в плат, слагани в гърне или малка дървена кутия и погребвани в изоставените гробища в близост до средновековните църкви. Понякога в дланта им била поставяна монета, която да облекчи пътуването им към отвъдното.
Фактор
Новороденото е погребано с медна монета, поставена в дланта му. Тя трябвало да му помогне да премине в отвъдния свят.
Химическият анализ на останките на бебето показва, че съдържанието на мед в тях превишава 500 пъти нормата. При контакт на медта с костите те се окисляват, което води до поява на зелени петна. Медта има антибактериални свойства, което може да е способствало запазването на ръката.
Археолозите са намерили останките на още едно новородено, което също е било погребано с монета в ръка, но при него няма мумификация. Това показва, че металът рядко предизвиква такъв ефект.
Издъхналите новородени през Средновековието, които не били кръстени, били увивани в плат, слагани в гърне или малка дървена кутия и погребвани в изоставените гробища в близост до средновековните църкви. Понякога в дланта им била поставяна монета, която да облекчи пътуването им към отвъдното.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации