Ивайло Мирчев

Речта на Ахмед Доган е интересен флирт с реалността. Хубаво е, че почетният председател е “осъзнал” очевидното, за което протестираме, пишем и говорим над десетилетие. Явно са прави хората, като казват, че докато не опре ножът до кокала, нищо не се променя. И явно кокалът трябва да е твоят личен кокал, а не някой чужд, за да забележиш, че си създал и отгледал опасно за държавността явление. А явлението (каква изненада) в крайна сметка се е обърнало срещу създателя си. 

Сега това, което чакам с нетърпение, е кога Доган ще заговори по същество. Общите положения всички ги знаем и сме ги обяснявали до втръсване. Обяснявали сме ги до степен да ни обвиняват, че друга работа си нямаме, че други приоритети нямаме, че само за Пеевски мислим, вместо да мислим как да подобрим живота на българските граждани. Питали са ни “А Пеевски сега с нас в стаята ли е?”, все едно става дума за въображаем враг, който сме си измислили, за да не се занимаваме с истински важните въпроси. А той, истински важният въпрос, който предхожда всички останали, е един: как да направим държавата си невъзможна за превземане отвътре? Как да я спасим от този и следващите вариации на Пеевски, които винаги ще се възползват от слабостите на конституцията и от вече установените си протекторати в институциите, за да я източват тази страна като касичка - ненаситно, нагло, безочливо. 

Хайде, г-н Доган, със сигурност точно Вие имате факти, пред които дори оплетената в зависимости българска прокуратура няма да успее да си затвори очите. Дайте ги насам. Покажете ги на българското общество, за да има някаква полза от катарзиса, който демонстрирате.