Промените в живота ни заради коронавируса със сигурност ни тревожат. Едни от нас могат да контролират това, други – позволяват паниката да ги завладее. Затова днес повече от всякога е важно как се говори публично за COVID-19. Това заяви в ефира на Би Ти Ви психологът Росен Йорданов.

Бих могъл да кажа, че сме солидарни, но я проявяваме само на ниво семейство, на ниво общност не ни се получават добре нещата. Навсякъде по света има недоволство и недоверие заради коронавируса, но при нас е особено подсилено, допълва психологът. 

По думите му при нас липсва лепилото, което слепва обществото – доверие и солидарност. И това се вижда в говоренето на институциите и на отделни специалисти.

,,От древни времена при криза обществата са се консолидирали, а при нас става точно обратното – всеки се спасява сам. В психологията има едно понятие, което се нарича реципрочен алтруизъм, който се основава на доверието и солидарността. Този реципрочен алтруизъм за съжаление при нас бива подкопаван с послания от властите, от разни държавни авторитети'', допълни той.

Според Йорданов егоистичните мотиви на такива личности като доц. Атанас Мангъров, който изживява своята година на слава, но без да си дава сметка какво правят, ерозират доверието в обществото.

Психологът коментира и затягането на мерките заради резкия скок на заразените от коронавирус у нас.

Със сигурност има умора, но като цяло южняците не обичат да спазват правилата, тъй като те са по-свободолюбиви, посочи Росен Йорданов и добави, че кризата е отключила скрити патологии у хората като хипохондрия и биполярно разстройство.

Според Росен Йорданов хората, които не спазват правилата, се опитват да възстановят контрола върху ситуацията, но зад бунта им се крият много страх и неувереност.

У нас витаят обичайните съмнения, че законите не са за всички. Това в момента много ни пречи – мислим си, че пак трябва да се справяме поединично, каза още психологът.

Йорданов направи кратък прочит и на поведението на президента.

Често се споменава фразата "обединител на нацията". Какво означава това. Че президентът трябва да представлява идеята за доверието, за реципрочния алтруизъм, за грижата за всички. А той показва системно, че не се интересува от всички, а от една група хора, коментира Росен Йорданов.