"В Сърбия имаше две реакции, които са различни от това, което се прави в подобни случаи", каза пред БНР д-р Бисер Банчев от Института по балканистика към БАН по повод на шпионския скандал в западната ни съседка.

Той обясни, че обикновено в такива случаи - когато се залови шпионин, обикновено се разменят ноти, евентуално се прогонва този шпионин и се обвинява държавата, изпратила този шпионин.

По думите му различното в случая е, че сръбският президент се срещна с руския посланик и го е питал "Защо?".

"Струва ми се, че отношенията между двете държави са на толкова високо ниво, особено във военно-техническото сътрудничество, че не се сещам за много тайни, които руски официален представител би трябвало да ги придобива по такъв неофициален път", коментира Банчев и добави, че в сръбското общество преобладават нагласи, че хората биха предавали информация на Русия и без пари.

Според него втората странна реакция е, че вместо да бъде обвинявана страната, която е изпратила този шпионин, беше обвинена друга държава - в случая България:

"Винаги, когато има някакъв проблем, който не трябва да бъде изведен на повърхността, винаги се създава заместващ проблем, това е стандартна ситуация", коментира анализаторът.

Той обясни, че не е аргументирана и доказана връзката на България в случая, защото споменатият български журналист Христо Грозев, който първи потвърди автентичността на тези записи, не живее в страната ни, а излезе и последваща информация, че записите, показващи бившия заместник военен аташе в руското посолство в Белград да предава пари на сръбски военен, са били публикувани от румънските специални служби.

По повод на предстоящата на 4 декември визита на сръбския президент Александър Вучич в Москва, д-р Бисер Банчев коментира, че е съгласен с анализите, че този случай е опит да се затрудни това посещение на високо ниво. По думите му затова реакцията на сръбската страна е била светкавична, за да се изчисти тази опция.