Тодор Д. Борисов

В нашата мила България, преди 123 години се ражда истински рицар на честта, кръвен потомък на най-влиятелния френски крал за всички времена – Луи XIV. Той храбро води страната ни през изпитанията на времето и я опази в най-кървавия конфликт през миналия век в човешката история. Този потомък на Краля-Слънце, който даде всичко за страната си, а в замяна получи искрената любов на българския народ, този велик мъж, когото наричам Царят-Слънце, е Негово Величество цар Борис III.

Наричам го Царят-Слънце по няколко основни причини.

Първата е заложена в произхода на нашия владетел. Следващите редове може да ви се сторят малко скучни, поради изброяването на френските владетели и тяхната родова връзка. Но аз мисля, че задължително трябва да представя корените на Н.В. цар Борис ІІІ! Именно чрез тях читателят може да си обясни препратката ми от 

Кралят-Слънце към Царят-Слънце

Започнах да изследвам родословието на цар Борис III от династията на Бурбоните и по-точно от крал Луи XIV. Този всеизвестен владетел управлява далечна Франция в периода 1643­–1715 г. След това на престола се възкачва внукът на Краля-Слънце, а именно Луи XV (1715–1774). Следващ крал на страната е внукът на Луи XV – Луи XVI (1774–1792 г.). По-късно, по стечение на обстоятелствата, Луи XVI е гилотинирани го наследява малолетният му син Луи XVII (1793–1795 г.).
След Великата Френска революция от 1789 г., след временните републикански настроения и периодът на Наполеон Бонапарт, кралете от бурбонската династия отново застават начело на държавата. Монархът този път е Луи XVIII (внук на Луи XV и брат на Луи XVI), който управлява Франция и Навара от 1815 до 1824 г. Веднага след това за крал е обявен братът на Луи XVIII– Шарл X (1824–1830).
Следва Юлската революция, която довежда на трона един симпатичен за много французи мъж на средна възраст – това е крал Луи Филип, наричан Кралят-гражданин. Той управлява от 1830 до 1848 г. и е последният френски монарх. Баща му – Луи Филип II Орлеански, е братовчед на Луи XVI и се пада праправнук на крал Луи XIV чрез дъщеря му Франсоаз. На вниманието на читателите, които все още не са се отегчили напълно, идва по-интересната част! Щом Луи Филип IIОрлеански е праправнук на Луи XIV, то неговият син и последен крал на Франция – Луи Филип е прапраправнук на Краля-Слънце. Дъщеря му, Клементина Бурбон-Орлеанска, е прапрапраправнучка на Луи XIV, а синът й –Н.В. цар Фердинанд IБългарски е негов прапрапрапраправнук. И оттук следва, че първият син на цар Фердинанд – Негово Величество цар Борис III е прапрапрапрапраправнук на Луи XIV.

Ето това ми дава основание да го нарека българския Цар-Слънце.

Между цар Фердинанд и синът му Борис обаче има големи разлики. Докато царят отец често е описван като „деспотичен максималист“, който гледа отвисоко на простолюдието и се чувства в свои води сред лукса на Евксиноград, то синът му е пълната му противоположност. От малък той е тих и кротък, най-добрите му приятели са брат му Кирил и двете му сестри – Евдокия и Надежда, с които прекарва най-много време. Царските деца залягат над учението, а Търновският княз е изключително старателен – по всичко има отлични оценки. Най-любими са му природните науки. В детските си години малкият Борис изследва заобикалящия го свят, много често в група с баща си и останалите царски деца. Събира пеперуди, наблюдава редки птици и изследва непознати растения. 

Цар Фердинанд, князете Борис и Кирил и княгините Евдокия и Надежда в парка на Царска Бистрица, 1908–1909 г.

Малкият княз Борис Търновски е умен и начетен, а интелигентността и остроумието, с които се откроява, се забелязват в блестящите му сини очи. Възпитанието, което престолонаследникът на България получава, е повече от брилянтно за времето си. По време на диалог с баща си той винаги използва официалната форма „Вие“, а отдаването на почит и кореспонденцията на френски език са задължителни за него. Към учителите си младият Борис е признателен и дори, по мое мнение, малко свенлив. Той никога няма да се възгордее или похвали за всички успехи, които е постигнал, благодарение на самия себе си. По характер дипломатичен и владеещ умението да изслушва събеседника си, първият син на Н.В. цар Фердинанд е един обещаващ държавен глава, чиито разнородни интереси му придават необикновена харизма. Не че ако изключим интересите му, той ще изгуби харизмата си, напротив. Борис, княз Търновски и бъдещ цар на България, е много симпатично дете – винаги усмихнат, с бляскави очи, наследени от покойната му майка, а в юношеските години – строен младеж, излъчващ енергията на онова безвъзвратно изгубено поколение от българи, милеещи и даващи всичко от себе си в името на Родината.
Това, с което народът помни Н.В. цар Борис III е неговата доброта, съпричастие и всеотдайност към обикновените поданици.

Десетки книги са посветени на характера и отношението му към българския чиляк.

Много често по време на сватби Борис III се появявал изневиделица и раздавал пари не само на младоженците, но и на останалите присъстващи. Те пък му целували ръка и се събирали, за да направят паметна снимка, която по-късно пазели в семейните си албуми. Когато се намирало малко свободно време за отдих от политиката, Н.В. цар Борис III излизал на лов със своите големи приятели проф. Александър Балабанов, писателя Елин Пелин и карикатуриста Александър Божинов. Помежду си се шегували, че са като тримата мускетари, а царят бил Д’Артанян. Царят и Елин Пелин обстрелвали зайци, лисици, вълци, както и любимите за монарха глухари. Изкачвали високите планински върхове и прескачали стръмните склонове с лекота.

Цар Борис III, царица Йоанна и Елин Пелин в приятелска компания край Двореца Кричим, 30-те години на ХХ в.

Царят и щастливите си поданици под връх Мазалат, лятото на 1937 г.

Днес са запазени стотици снимки на Царя с обикновени граждани, срещнали се някъде по планините и решили да се щракнат за спомен. В колекцията ми от над 1000 различни и уникални по своему снимки на цар Борис III има една много специална фотография. Тя е направена на 23 юли 1937 г. под връх Мазалат. На нея е царят с група младежи. Старата снимка доскоро беше неизвестна за широката публика. Днес оригиналът й е моя собственост, а всеки, който проявява интерес към живота и делото на великолепния ни владетел може да я види.

Жителите на всеки град или село, посетени от Н.В. Царят-Слънце, винаги се отнасяли с уважение и признателност към личността му. Често пъти цар Борис III получавал цветя, дори и прегръдки от напълно непознати българи, чувстващи близост между себе си и Българския цар, който винаги е гледал на своя народ като на свое чедо, за което трябва да се грижи. Известен е случаят в Берковица от 1934 г., когато Н.В. цар Борис III е понесен на ръце от местните. Сами може да видите усмихнатите им и озарени с усмивки техни лица.

Посрещане на Н.В. царя в Берковица, 1934 г.

Освен всеотдайното и приветливо отношение към обикновения труженик на Царството, в което са родени нашите баби и дядовци, цар Борис III винаги e проявявал чудесно отношение към храбрата българска войска. Години наред, на всеки Гергьовден, Царят стои неотлъчно до българския войник и наблюдава маневрите на бойната техника в прекрасното ни Царство, или от трибуната пред Народното събрание, или в близост до сградата на Софийския университет.

Тържествен марш с бойното знаме пред Н.В. цар Борис III, 6 май 1937 г.

За Цар Борис III Обединител можем да говорим не с часове, а с дни. По времето на този удивителен владетел за кратко, но славно България е обединена в етническите си и исторически граници, а народът се радва на постоянен просперитет и благоденствие. Не трябва да забравяме и ролята му в спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, която е решаваща и изключително значима. Чрез действията си той се превръща в достоен Баща на всички българи, без значение от тяхната религия и етнос.
Като едно незалязващо слънце цар Борис III успява да даде светлина и топлина на всеки от поданиците си и да докаже, че в родната история може да съществува и владетел, искрено милеещ и обичащ своята родина.