На днешния ден през 1965 година се самоубива партизанинът и една от знаковите фигури в БКП - Иван Тодоров – Горуня. Той е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, политкомисар на отряд "Гаврил Генов". Член на РМС от 1932 г. , а от 1939 вече и активен член на БРП (к). За политическа дейност е осъден на 7,5 г. затвор по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Сливенския затвор, но успява да избяга през 1941 година. Горуня става първият партизанин във Врачанско. Осъден е задочно на смърт през 1943 г.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет. Името му обаче нашумява с първия заговор за преврат срещу установената еднолична власт от Тодор Живков. Но едва ли днес Горуня може да бъде наречен дисидент или борец за демокрация, защото каузата, за която е платил с живота си, е целяла да реабилитира Сталин след неговото развенчаване от Хрушчов.

Към края на 1964 и началото на 1965 година Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.

Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването в периода от 28 март до 12 април 1965 г. Повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров - Горуня се самоубива точно преди ареста. И до днес обаче това не е фактологично установено, а близките му смятат, че е умъртвен от ДС. Девет от останалите участници в заговора получават меки за времето си присъди от 8 до 15 години затвор. Други 192 човека получават частични или административни наказания. Официалната власт запазва заговора в тайна, а мистерията за смъртта на Горуня остава и до днес едно от най-мръсните петна за тоталитарния режим на Живков.

Първото съмнение на версията за самоубийството на Горуня изказва неговият ятак от партизанските години Петко Цонев. В книгата си “Кой уби Горуня” той твърди, че Тодоров е бил жив след изстрела, но в линейката на път към болница бил прободен с нож в гърдите от Мирчо Спасов.

Версията за рана на гърдите е потвърдена и от най-близките родственици на Горуня, дръзнали въпреки охраната да отворят ковчега малко преди погребението.

Горуня е погребан през 1965 г. при строга охрана от милицията. Пак при засилена охрана Горуня е бил ексхумиран през 1990 година. Какво са открили тогава разследващите, остава неизвестно. Но през 1995 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев разпорежда допълнителна проверка на обстоятелствата около смъртта на Иван Тодоров. Загадка и до днес остава дали изобщо е направена някаква експертиза и какви са резултатите от нея.