Георги Папакочев, George Papakotchev's blog

В последните дни на служебното правителство на Марин Райков авторитетната осведомителна агенция „Франс прес“ с телеграма от 22 май 2013 година съобщава за приетите от служебния кабинета нови правила за държавните компании, по силата на които те са длъжни да разпръснат депозитите си в местни банки с цел прекратяване на тогавашната концентрация на средства в една институция.

В съобщението на АФП се говори и за други факти, които днес някой усложливо се опитва да забрави. Затова ето и неговия текст:

„Новите правила задължават всички компании с държавен дял надхвърлящ 50 на сто да не държат повече от 25 процента от средствата си в една банка, като за изпълнение на решението се дава шестмесечен срок

„Близо 54 на сто от парите на държавните фирми в България понастоящем са концентрирани в една единствена банка“, съобщи в края на март служебният премиер Марин Райков

Райков отказа да назове по име споменатата финансова институция, но според съобщения в българските медии става въпрос за притежаваната от бизнесмена Цветан Василев КТБ.

През последните пет години банката е финансирала придобиването на редица национални и регионални вестници, фирми за разпространение на печата, телевизионни канали и новинарски сайтове от холдинга „Нова българска медийна група“ на депутата Делян Пеевски. Експерти подложиха на остри критики холдинга за неговото почти монополно положение на българския медиен пазар, обвиниха го в прокарване на бизнесинтересите на КТБ и за опитите му да влияе при вземането на политически решения.

Консолидацията на българските медии беше спомената в най-новия доклад за състоянието на човещките права на Държавния департамент на САЩ, в който се казва, че „печатните и електронни медии са подложени на вътрешна и международна критика за липсата на прозрачност около тяхната собственост и финансиране, както и за тяхната предразположеност към икономическо и политическо влияние“.

Както обикновено истината още преди година е била съобщена от една световна медиа. Със сигурност тя е била прочетена от т.нар. „отговорни“ служби и лица в българската държава. С още по-голяма сигурност обаче, въпросната истина е била затаена, премълчана, игнорирана и престъпно неглижирана. За да разтърси година по-късно с мощността на взрив банковата система на държавата.

Така освен традиционните въпроси „КОЙ?“ и „ЗАЩО?“, следва да бъде поставено и питането „КОГА?“. И то не само за оставката на кабинета, но и за цялостното хигиенизиране на държавата, ако това все още е възможно.