​Аглика Адамова: В кои времена сме, че да се отричаме от родителите си?

Номинираната за заместник-министър на правосъдието Аглика Адамова обяви в изявление до медиите, че за нея е необяснимо защо опитът й в съдебната система се пренебрегва "заради неподкрепени с никакви доказателства компрометиращи внушения".

Повод за изявлението й са медийни публикации, че тя е дъщеря на ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов, който е близък до Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния.

"Не познавам Красимир Георгиев и научих за съществуването му от медиите. Доколкото ми е известна възрастта му, той е бил дете, когато аз съм станала съдия. В целия си професионален път съм напредвала единствено благодарение на знанията и труда си", посочва Адамова в изявлението, публикувано от "Дневник".

Тя уточнява още, че родителите й са разделени от времето, когато тя е била малка и откогато не живее с баща си.

Аглика Адамова в момента работи в Административния съд в София.

Ето и пълният текст на изявлението:

Съдия съм от 1997 г., като съм била последователно младши съдия в Софийски градски съд, съдия в Софийски районен съд и съдия в Административен съд София-град (класирах се трета на проведения конкурс с оценки 6.00 на анонимния писмен и устния изпит). Към момента имам над 18 години юридически стаж, от които над 17 години стаж в най-натоварените звена на съдебната власт.

Постановила съм над пет хиляди съдебни акта. Почти всички са издадени в законовия едномесечен срок. Имам множество публикации, доклади и участия в стажове и семинари. Член съм на работна група във Висшия съдебен съвет. Участвала съм в над 15 обучения, проведени на международно ниво, включително след конкурс през 2011 г. проведох стаж в Съда на Европейския съюз в Люксембург. През месец март 2014г. спечелих и конкурс за стаж в Европейския съд по правата на човека в Страсбург след тест и интервю, проведени от служители на самия ЕСПЧ. През месец май 2014г. бях на стаж в Административния съд в Лион, Франция. Владея френски език на високо ниво, което ми позволява да представям себе си, професията и страната си достойно в срещите си с европейски колеги. Член съм на Съюза на съдиите в България, на Асоциацията на българските административни съдии и на Българската асоциация по европейско право.

Поведението ми е винаги е било съобразено с Етичния кодекс на българските магистрати. Член съм на Комисията по професионална етика в АССГ. Мисля, че се ползвам се с доверието, признанието и приятелството на колеги от цялата съдебна система.

За мен остава необяснимо защо опитът ми, показателите за дългогодишната ми усърдна работа в съдебната власт и професионалната ми репутация изцяло се пренебрегват заради неподкрепени с никакви доказателства компрометиращи внушения.

Моят баща се казва Величко Адамов. Декларирала съм това обстоятелство по реда на Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси.

Родителите ми се разделиха, когато бях в първи клас. Оттогава с баща ми живеем в различни домове и в различни населени места. Баща ми няма никакво влияние върху моите лични и професионални решения и развитие. Почти не поддържаме връзка, по лични причини.

Възразявам срещу това да бъда свързвана с действия и бездействия, приписвани на баща ми Величко Адамов в последните години. Това, което ми е известно, е, че моят баща никога не е бил обвиняем. Не бих допуснала да бъда поставена в ситуация, в която да се изисква от мен да заклеймявам баща си публично.

Не познавам Красимир Георгиев и научих за съществуването му от медиите. Доколкото ми е известна възрастта му, той е бил дете, когато аз съм станала съдия. В целия си професионален път съм напредвала единствено благодарение на знанията и труда си.

Мислех, че времената, в които децата бяха наказвани за цял живот заради своите родители и принуждавани да се отказват от тях, отдавна са отминали. Аз съм на 41 години и имам лична и професионална биография, от която не се срамувам. Ако някой има желанието да ме съди, нека да бъда съдена за собствените ми действия.