Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев организира дискусия в Европейския парламент в Брюксел, посветена на необходимостта от по-задълбоченото изучаване на комунистическия режим в училище.

Събитието е част от инициативата на евродепутата "Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.", свързана с преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало, и ще се проведе в понеделник, 14 март 2016 г., в Европейския парламент под мотото „Знание за миналото – памет за бъдещето”.

В дискусията ще вземат участие историкът проф. Евелина Келбечева, автор на гражданската петиция за изучаването на комунистическия режим в училище през 2014 г., социологът Любомир Пожарлиев, автор на изследването „Комунизмът в учебниците по история”, депутатите от ГЕРБ Методи Андреев и Георг Георгиев и др. Министър-председателят Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев и заместник министър-председателят и министър на образованието Меглена Кунева приветстваха инициативата и изпратиха поздравителни адреси до участниците. Специален гост на събитието ще бъде външният министър Даниел Митов, който ще произнесе приветствие.

Основна тема на разговора ще бъде необходимостта от промяна на учебните планове за въвеждане на изучаването на тоталитарните режими на XX век в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.

От края на комунизма и началото на демократичните промени в България изминаха 26 години, за които израсна едно ново поколение, което няма съзнателни спомени или личен опит от ежедневието и практиките на тоталитарния режим. За много млади българи учебниците по история са единствен или основен източник на информация за близкото минало.

Редица социологически изследвания от последните години показват, че образователната система оставя сериозни празнини в познанията на подрастващите поколения за периода 1944-1989 г. и не изгражда разбиране за същността на комунистическия режим.

Въпреки че българският парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., повече от 14% от запитаните млади хора в национално представително проучване през 2013 г. го определят като „по-скоро демократичен”, а други 34% не могат да преценят.

През 2008 г. с решение на Народното събрание България подкрепи Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, която призовава за „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”.

През последните години бяха инициирани няколко петиции – на народни представители и евродепутати, както и гражданска инициатива, които наскоро бяха обединени в петиция до Министерството на образованието и науката под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев.

В светлината на ясната тенденция на нарастваща подкрепа за нормативни промени, както и протичащия в момента процес на обсъждане на нови учебни програми, дискусията е навременна и цели да подпомогне институциите в усилията им да отговорят на очакванията на гражданското общество.

Инициативата се води от разбирането, че знанието за миналото е мост към бъдещето, който ще укрепи европейската интеграция на страната ни и ще спомогне за постигането на помирение на основата на истина и памет.

По време на събитието ще бъде показана съкратена версия на документалния филм „Народен дом на терора” на режисьора Стойчо Шишков, който в края на миналата година спечели голямата награда на кинофестивала „Златен ритон” в Пловдив.