Баба Тонка Обретенова е безспорната светица на българските освободителни борби. Църквата никога не се сети за нея, но в сърцата на българите тя винаги ще бъде такава. Символ и въплъщение на силата на женското начало в епохата на Българското възраждане и революционните борби, довели до освобождението на Родината, тя е станала част от нашата идентичност.

Днес се навършват 122 години от смъртта й.

Баба Тонка ражда седем деца – пет момчета и две момичета. Всички те по-късно се включват в националноосвободителното движение.

Петър Обретенов е четник в Българската легия в Белград. Брат му Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир.

Със съдбата на четниците на двамата войводи е свързана и една от най-достойните постъпки на Баба Тонка – благодарение на нея останките от обесените са погребани по християнски, а черепът на Караджата укрива в дома си и той става национална реликва. По думите на Захари Стоянов, когато през 1878 г. синовете й и другарите им се завръщат в Русе, Баба Тонка ги посреща с тази светиня.

Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. По време на Априлското въстание той е сред Ботевите четници и става свидетел на смъртта на поета. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.

През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.

В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода за участие в Априлското въстание.

Другата дъщеря – Анастасия Обретенова, се омъжва за Захари Стоянов.

Баба Тонка е в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години на 19 век. Къщата на смелата българка става главен разпределителен център за революционната дейност в района. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция между Гюргевския революционен комитет и вътрешността на българските земи минава през къщата и през ръцете на родолюбивата българка. За по-малко от осем години тя загубва четирима от петимата си синове, дали младостта си за българската свобода. Няма по-ярък пример в нашата история за приемственост на поколенията в борбата за Освобождение от това, което направи Баба Тонка със своите синове и дъщери.

Поклон пред паметта й!