Николай Цеков, Дойче веле

Съотношението между доверието и недоверието към Русия и руската политика сред българите остава почти константна величина през последните години. Най-новите сондажи показват, че 44 % от анкетираните нямат доверие в Кремъл, а 37 % подкрепят политиката на Путин. Преобладаващата част от запитаните не знае подробности за руските цели и няма представа дали руската намеса в Сирия ще доведе до ликвидиране на “Ислямска държава”. Социологът Първан Симеонов застава зад данните на агенция „Галъп“ с ясна уговорка. „Със сигурност повечето българи ще дадат гръб на Москва по въпроса кой е прав в историята около свалянето на руския бомбардировач от турска ракета. Това е така, защото в подкрепата за Русия надделяват емоциите, а не информираността. Болшинството анкетирани отчетливо определят своите симпатии, но когато въпросите са свързани с „подробности“ за конкретните причини и интереси, защитавани от Москва в близкоизточната страна, изборът на отговори се свежда до опцията „не знам“.

Носители на проруските сантименти са главно поддръжниците на БСП и „Атака“, сред които подкрепата за политиката на Путин достига до 70 на сто, свидетелства Симеонов. Според него, Германия остава най-уважаваната от българите държава и това отношение не се е променило след решението на канцлерката Меркел страната да приеме голям брой бежанци от Сирия. За сметка на това, след лятната криза с бежанските потоци се наблюдава спад в доверието към Европейския съюз, независимо че през последните два месеца то бележи бавно възстановяване.

Застинали представи

Философът Калин Янакиев също намира лошата информираност като обяснение за слабите и неадекватни познавателни рефлекси на много българи по отношение на тревожната ескалация на войната в Сирия. „Представите на много мои сънародници за Русия и Турция са застинали някъде в края на 19-ти век. И в това няма нищо чудно, защото и сега в учебниците по българска история надълго и нашироко се говори за руското участие в освобождението на България от турско господство, но не се казва нищо за крайно негативната роля на Руската империя и наследилия я Съветски съюз в развитието на страната насетне. В тези учебници децата не научават за коварството на Санкт-Петербург по време на Съединението, когато императорското правителство насъсква сръбския крал Милан да нападне току-що обединената България и в същото време изтегля всички руски офицери и военни експерти от нейната млада армия. В тези учебници няма да намерите факти за тайното съюзяване на Русия със Сърбия и Гърция срещу България по време на Балканските войни, довело страната до национална катастрофа. Мъгляво е обяснена и ролята на Съветската империя в натрапеното на България от Москва близо половинвековно комунистическо робство“, мотивира се Янакиев.

Според него, в редица български медии могат спокойно да се прочетат и най-одиозните послания на пропагандната машина на Путин. Философът дава за пример изцяло “кремълския”, по неговите думи, сайт „Гласове“, от чиито публикации би се срамувала всяка нормална медия.

Последствията от конфликта за България

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език ежеседмичник „Заман“ Мехмед Юмер има достоверна информация за загубите, които изселниците от България вече понасят след руските санкции върху Турция. „Вече ми се обаждат разтревожени търговци от Истанбул, за да ме информират за последствията за бизнеса им. Заради познанията си по руски, много от българските изселници заеха важно място в търговията с Русия. В известния с кожените си изделия истанбулски район „Лалели“ изселник от България ми се оплака, че веднага след свалянето на руския самолет от Русия му били върнати 3000 кожени палта без всякакви обяснения. Проблемите засягат и големия турски експорт на текстилни изделия, в който важен дял имат също изселници от България. Доста хора вече са освободени от работа. Най-лошото е, че Русия е спряла всички банкови транзакции към и от Турция и на практика търговията е прекратена поради липсата на начини за разплащане между търговците. Няма до го бъде и „Турски поток“. Хората обаче не искат и да чуят за извинения към Русия заради сваления нарушител. Всички твърдят, че ако трябва ще горят въглища и дърва вместо руски газ, но няма да приемат диктата на Москва”, обобщава ситуацията Мехмед Юмер.

Опасност от нова "Ялта"?

Калин Янакиев вижда в инцидента с руския бомбардировач ясно доказателство за целта на вършеното от Путиновия режим в Сирия. „Доскоро Кремъл тръбеше, че руската армия е в Сирия, за да се бори с тероризма. Фактът, че нейният самолет беше свален след бомбардировки над район, в който няма никакви терористи и е населен от въстаналия срещу Асад близък до турците етнос на туркмените, показва истинската причина за руското присъствие в Сирия. Режимът на Путин убива враговете на своята марионетка Асад, принадлежащи към умерената опозиция. Целта е в западната част на страната да бъде създадена една полезна на Москва Сирия, начело с Асад, а „Ислямска държава“ да бъде съхранена като инструмент за натиск върху Запада“, твърди Янакиев.

Налице е, според него, една много неприятна за Източна Европа хипотеза, която е свързана с евентуален съюз между Русия и западните сили срещу тероризма. „Българите не трябва да забравят случилото се през Втората световна война и за договореното на конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Точно преди 70 години България беше хвърлена в обятията на една човеконенавистна идеология и на практикуващата я Съветска империя. И това беше направено в името на „общата победа над Хитлер“. Действително тогавашната коалиция унищожи нацизма, но заедно с това тя наля фундамента на едно не по-малко страшно зло – игото на комунизма в Източна Европа. Боя се, че България няма да има шанс да оцелее, ако още веднъж бъде превърната в разменна монета в името на някаква бъдеща „обща победа“ на Запада и Русия, та била тя и срещу терора“, заключава философът Калин Янакиев.