И все пак: „фалит” и „катастрофа” са твърде силни думи, още повече - „гръцки сценарий”, смята Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”. Но определено се задават сериозни проблеми, движени от енергетиката, железниците, бюджетните дефицити, спирането на еврофондовете и евентуалните финансови корекции по тях.

„Не споделям драматичните очаквания за "гръцки сценарий" - фискално основата ни остава стабилна. Има обаче опасности, които са свързани с нестабилност и популизъм, както и със скритите дисбаланси и дългове. Все пак дисбалансите в енергетиката, макар да могат да се превърнат в огромен структурен проблем, едва ли могат да катурнат бюджета по гръцки сценарий”, казва Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна икономика. Мнението му споделя и Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН, според когото България няма проблем с държавния дълг.

Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" обяснява, че непосредствено опасни са само дългове, гарантирани от държавата (като при БДЖ), докато хипотезата за останалите е, че кредиторът сам си носи риска. В енергийния сектор обаче проблемът е траен - при сегашното регулиране и сегашните цени, загубите са предварително заложени - над 1 млрд. годишно. В някакъв момент ще трябва или да се правят радикални реформи, или тези загуби да бъдат „прехвърлени” на гърба на данъкоплатеца, посочва експертът.

Според Георги Ангелов, притеснително е най-вече това, че правителството отрича проблемите и нито взима мерки за тяхното ограничаване, нито дори оценява размера им. Петър Ганев твърди на свой ред, че е налице „тотално оглупяване на тема енергетика” и „нищонеправене по важните теми, като пазар на труда, образование и пенсионно дело”.

Основната характеристика както на предишното, така и на това правителство е отказът от реформи, коментира Лъчезар Богданов. Мнението му споделя и Георги Ангелов: „Освен това правителството води политика на борба срещу инвеститорите, включително чуждестранните, и въпреки обещанията за намаление на контрабандата и сивата икономика отбелязва по-лоши резултати при събираемостта в митниците”, уточнява Ангелов.

„Правителството няма шанс за каквато и да е форма на ефективно управление. Не толкова поради некомпетентност, колкото поради тотално недоверие и слугуване на господари с мъгляво загатнати действителни намерения. Главната вина за съществуващия хаос носи мнозинството в НС, чиято цел е власт на всяка цена. Управляващите партии са се превърнали в партийно-фирмени образувания за лично и колективно облагодетелстване”, коментира Гарабед Минасян.

Според Георги Ангелов, икономиката ще е определяща за политическата ситуация. Както сочат и проучванията, заетостта и икономическото развитие са основен приоритет на обществото. Понеже не може да отговори на тези желания, правителството завива към идеологическа и популистка реторика, която обаче домакинствата не могат да усетят в джоба си, казва Ангелов.

Петър Ганев е на друго мнение. Той смята, че решаващи ще са по-скоро фактори отвъд икономиката, тъй като в момента политиката доминира над разума в икономиката.

Лъчезар Богданов посочва, че никаква социална политика не може да заглуши естественото недоволство при стагниращи инвестиции и липса на работни места, а Гарабед Минасян застъпва мнението, че проблемите на България са свързани с неспособността на елита да овладее вътрешните негативни тенденции. Паралелно с това е налице натрупване на социално напрежение, което най-вероятно ще доведе (трябва да доведе) до радикално преосмисляне на социално-икономическото управление на страната, казва Минасян.