​Бокова и България загубиха приза „Победител сред жените“

На второто неофициално гласуване за генерален секретар на ООН, което се проведе вчера в Ню Йорк доверието към българската кандидатура се срина до пето място, но Бокова загуби и приза „Победител сред жените“, който си осигури след първото гласуване, и с който пропагандаторите у нас се хвалеха. Аржентинката Сусана Малкора се изстреля от седма позиция на трета и така стана фаворит сред дамите, за какъвто се сочеше Бокова. От тук нататък трябва да се случи истинско чудо, за да се върне Бокова в играта със сериозни шансове.

През последните две седмици именно първата позиция на Ирина Бокова сред жените се използваше ударно като опорна точка за бляскавия й успех, но и като основен аргумент, че тя остава претендент с високи шансове за важния пост. Внушенията обаче на българските й пиари се оказаха погрешни и това доведе до провала й на втория тур.

Пропагандаторите, анализаторите и политиците, които стояха у нас зад кандидатурата на Бокова отказаха да анализират твърде симптоматичните резултати от първия тур. Те недвусмислено сочеха, че гласовете за българката не и дават почти никакви шансове за победа. Тогава Бокова беше трета, но разделяше важната позиция с още двама играчи - бившите външни министри на Македония - Сърджан Керим и на Сърбия Вук Йеремич. След толкова похарчени пари за пиар и големи инициативи в нейна подкрепа, трето място, разделено със сръбския и македонския кандидати, за които никой не е чувал, е направо провал. Още повече, че последните 7 години Бокова е шеф на ЮНЕСКО, а това и дава популярност и афиширане пред останалите.

След предизвестеният от самия старт провал, сега пропагандистите на Бокова ще търсят изкупителна жертва и най-вероятно в такава ще се опитат да превърнат кинорежисьора Евгений Михайлов. Преди седмица той изпрати писмо до членовете на ЮНЕСКО, ООН и дипломатически представителства, в което се аргументира, защо Бокова не трябва да бъде новият шеф на световната организация. Писмото бе придружено със списък с разследвания в световни медии за българката. В България в средите на бившата комунистическа номенклатура и кръгове свързани със задкулисието, писмото бе заклеймено като долен донос, без никой да отрече фактите изнесени от световните медии. 

Днес вероятно това писмо ще бъде използвано като оправдание за провала. А истината е много по-проста – по време на цялата си кампания Бокова не успя да спечели българите, как тогава да убеди световната общественост?