​Ботев поема към смъртта и безсмъртието

Има нещо романтично и мистично в пътя на Ботевата чета. Стъпките на поета-революционер са святи за българите, както пътя на Спасителя по Виа Долороса.

На днешния ден преди 139 години четата преживява втория си ден от пътя към българската Голгота. Четниците осъмнали на Оходенския мост, на 5-6 км до Милин камък и на 25 км до Враца. Когато четата се приближила до с. Баница, била нападната от черкези и башибозук. Противникът – около 200 души се появил от двете страни в тила. Това била първата сериозна среща с врага. Съзнавайки реалната опасност от обкръжение Никола Войновски заповядва на авангарда да заеме възвишенията Банин връх и да открие огън по противника. Така дава възможност на основното ядро да се изкачи по източната част на възвишението Милин камък и от удобна позиция да приеме боя. Същевременно е взето решение при първа възможност маршът към Балкана да продължи.

До обед четниците подготвят индивидуални прикрития за отбрана, разполагайки се в три реда един над друг. Първата атака е предприета около 13 ч. от башибозуците от с. Мраморен срещу източните позиции на отряда. Местността е твърде открита, а за мнозина четници това е първият огневи бой в живота им, така че и атакуващите, и защитниците дават значителни загуби, но неприятелят е отблъснат. Настъпва и башибозукът от с. Баница към позициите на авангарда на Банин връх. Час след началото на боя, вместо очакваната помощ, от Враца пристигат два бюлюка редовна войска, които от дистанция около километър откриват огън с далекобойните си пушки и с две оръдия. Четниците нямат възможност да отвърнат на огъня и са им нанесени сериозни загуби. Но още при първата директна атака, неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба, а до вечерта по същия начин са отбити още две атаки.

Близо 30 четници обаче са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов. Той е ранен и вероятно по-късно убит на хълма Милин камък, заедно с поп Сава Катрафилов. Знамето е поето от Димитър Стефанов-Казака от Сливен, който се заклева целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов.

През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи.