В деня, в който честваме Св. Стефан – първия светия, умрял за Христовата вяра, през вече далечната 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Апостола на свободата Васил Левски.
От тогава са изминали 143 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите.
Според информация в писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и в него намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Точно тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Още от България
Социалната комисия в парламента прие на първо гласуване проектозаконите за държавния бюджет и ДОО
Министър Ефремова отбеляза, че в ситуация на свръхдефицит най-лесното решение би било да се замразят всички социални плащания, да се ограничи подкрепата и да се прехвърли тежестта на фискалните ограничения върху хората
Дарители патриоти обединиха усилия, за да издигнат паметник на българската азбука в Лос Анджелис
Бронзовият монумент, дело на скулптора Бронислав Ликоманов, ще бъде официално открит на 22 ноември.
Мирчев за руските атаки в Черно море: Ще се защитаваме като Румъния или ще се държим като 16-а република?
„Демократична България“ и „Прогресивна България“ са водили разговори по номинациите за ВСС