Изглежда Европа е духовно изтощена, загубила идеалистичния си импулс и разколебана в собствените си начинания. Тази идея сподели по БНР психиатърът и бивш депутат от ДСБ д-р Николай Михайлов.

Ние сме членове на Европа от 2007-а – това не е дълъг период от време, вероятно е кратък. Сега в някакъв смисъл е времето на нашия дебат относно адекватностите – какво ние представляваме като член на ЕС и какво точно представлява ЕС. От дистанцията на мечтата той е едно. На изхода от съветския тоталитаризъм Европа беше изключителен блян с огромна притегателна сила. Европейската идея е дълбока идея. Въпросът е, че сега има и отрезвяване и то не е проблем само на собствената ни фрустрация да не можем да видим потребностите си удовлетворени според очакванията, но и защото, за съжаление, Европа еволюира в посока, която тя самата сякаш не е предвидила, а именно - движение към нещо като културен упадък, като отчуждение от учредителните начала. Тя днес е загубила идеалистичния си импулс, не е много твърдо убедена в собственото си начинание. Сега Европа е туристическа дестинация, музейна старина. Тя отново привлича, тегли въображението на голяма част от човечеството, но все пак тя остава някак си в собственото си наследство, в мита Европа, но не може да намери, да налучка продължение на тази велика традиция, коментира той.

Според психиатъра европейските ценности са в процес на ревизия, културното и духовно съдържание деградира до нещо като неограничен индивидуален каприз.

Категорията свобода в рамките на класическия либерализъм като идейна основа на европейския проект търпи развитие, но тази свобода започва да се изражда. Това е една свобода, която губи собствения си ценностен състав, губи културното си и духовно съдържание и деградира до нещо като право на неограничен индивидуален каприз на една идеология на своеобразна културна и духовна безпътица. Европа днес, когато си припомня великата ценност на свободата, тутакси я асоциира тази ценност с хомосексуалния брак, с ексцесиите на феминизма и т.н. Самата Европа не би понесла този нравствен културен и духовен статут, който е избрала за себе си сега като ултимативна ценност. Това е големият проблем. Той е въпрос на упадъка на европейската воля да удържа някакви ценности във великата традиция на тази уникална духовна територия, наречена Европа. /…/ На българска почва са точно такъв тип любители на Европа – съвършено безкритични.

Това не е ЕС, който е убедителен за собствените си членове. Има един скепсис, който не е само български. Българският дебат относно Европа се движи в клишета на някакво противопоставяне от периода на Студената война. Идеологическите групи си представят ситуацията отново и отново като сблъсък между евразийска и европейска перспектива за България, което е изчерпан въпрос. Този въпрос не стои на дневен ред. Българската ориентация е завършена геополитически. С това трябва да се приключи. България трябва да се спасява от собствените си дребни бесове, трябва да се спаси от една груба и изключително примитивна олигархия, от един безпринципен и бездарен политически елит и от едно население, което е готово безкритично да приема всяка политическа оферта за стопанисване на нашата страна. Ние сме собствения си проблем, казва още д-р Михайлов.