Илиян Илиев, bulgariaanalytica

Президентът Ердоган успя да изплаши и да вкара Европа в класическа покер игра – подкрепете ни за визите или бежанците ще залеят страните ви.

Има една особеност на характера, която е обща за президентите Ердоган и Путин – те са майстори в покер политиката, защото са с далеч по-скромни реални постижения в икономическата и външна политика. Достатъчно е да се погледне към приятелите, които те успяха да създадат и поддържат през годините. Един бърз преглед в ретроспекция към политиката на нулевите проблеми на Ердоган, би удостоверил качеството на дипломатическите и политическите умения на турския президент, особено ако се мерят с броя на новите приятели. Уволнението на Давутоглу може да е сигнал за промяна в нагласите на Ердоган – сближаването с Русия, Израел и Иран вече произвеждат топ заглавия в медиите. Но зад фасадата на събитията – тази политическа линия има двойно дъно, а там възприятията често са по-важни от фактите.

Путин и Ердоган имат много общи черти, но една от тях определено е от ключово значение за разбиране взаимоотношенията между двамата. Те обичат да играят на покер дипломация – блъфираш и изваждаш от равновесие опонентите и партньорите си, за да разбереш реалната им сила и намерения.

Нека по-задълбочено да разгледаме колко реална и непосредствена е раздухваната заплаха, че Турция е в състояние да провокира масово преселение на бежанци от лагери в близост до турско-сирийската граница или друго място в Европа.

Една от основните предпоставки-основания за операцията „Щитът на Ефрат“ е да се осигури достатъчно територия в самата Сирия, за да се преместят бежанците от Турция в лагери в буферна зона в триъгълника на Jarablus-Azaz-Marea.

Въпреки, че нахлуването в Сирия се описва от про-правителствени медии като голяма, мащабна, до голяма степен успешна история, внимателното вглеждане и анализ ще разкрие доста по-нюансирана картина и смесен резултат. Нахлуването на Турция в арабска страна резонира, като камък паднал във вода, в целия Близък изток. Всeки контрол на сирийска територия в близост до границата, принуждава Анкара да се справя с множество неизвестни и изправя срещу временни съюзи.

Анкара претърпя неудача в опита си да докаже, че сирийските туркмени са основния и съюзник. Нападението в Джараблус провокира от техните лидери, че Селджукската бригада е „окупатор“.

От тук нататък операцията, вместо положителна нетна стойност, е по-вероятно да донесе нови пасиви. Никой, който е вече замесен в момента в Сирия, не е ентусиазиран от присъствието си там. Турция едва ли ще направи изключение.

Основна цел на Ердоган не е Ислямската държава. Той отчаяно се опитва да обезвреди кюрдската бомба със закъснител, но делата му в крайна сметка ще го доведат до задънена улица.

Играта със силната карта на бежанците, дори в рамките на Турция, си има своите граници.

По-малко от 10% от всички бежанци в Турция са базирани в лагери в Югоизточна Турция. Останалите са разпръснати в цялата страна, като почти 400,000 са около и в Истанбул.

Повече от половината от бежанците са деца.

С разселването на сирийските бежанци в цялата страна турското правителство се надява да облекчи демографския натиск от по-високата раждаемост сред кюрдите. И все пак при разселването на бежанците в турски Кюрдистан се има предвид нивото на несигурност и че съпротивата е малко вероятна.

В някои райони, където Алауитите доминират в близост до сирийската граница, заселването с повече бежанци доведе до напрежение и по линията на религиозното съперничество сунити-шиити.

И двете страни – турското правителство и бежанците, променят отношението и възприятието си към присъствието на бежанците в страната от временно към постоянно пребиваване. Това предизвика търсене на безопасни за турското общество модели на интеграция с акцент върху положителния прочит на дългосрочното значение.

Това не е първият път в историята, когато Турция да играе ролята на буфер между Близкия Изток и Европа. След неговите действия да отстрани от власт президента Асад, турският президент възприе политика на „отворени врати“, която завърши с повече от 3 милиона бежанци, които в момента са блокирани без достъп до Европа. Анкара твърди, че през последните 5 години е изхарчила повече от $ 10 милиарда, за да осигури базисните им нужди – безплатно здравеопазване, образование и подслон.

Дали Турция вече е достигнала своите максимални нива на капацитет за приемане на бежанци, е въпрос за дебат, но със сигурност е преминала точката, отвъд която те могат свободно да заминат към Европа, като освободят място за нови желаещи да тръгнат от Сирия.

В момента президентът Ердоган има две възможности – едната е да вдигне залозите, включително да блъфира с екстремни сценарии за използване бежанците като оръжие – и да принуди Европейския съюз да мине към модел на политика на умиротворяване, или постепенно да се опита да се пригоди към „изкуството на възможното“, без да рискува ответен удар, щом като Европа разбере, че пикът на кризата или е преминал, или Турция сама има достатъчно уязвими места и коренни интереси.

Въпреки всичките си провали, тромава реторика и стъпки да се справи с бежанската истерия, Европейският съюз в последните няколко години успя чрез целенасочени инициативи инициативи или стъпки на принципа „проба-грешка“, да избегне най-лошото – бежанската криза да блокира вътрешния процес на вземане на решения. ЕС постепенно се върна към положение при което здравият разум и съвместните усилия допринасят за смекчаване на щетите в техния най-лош вариант, и позволяват укрепване на линията на защита, които взети заедно, правят невъзможен, неконтролируемия масивен приток на мигранти към Европа по суша.

Когато някой сравнява марша на ордите от мигранти през европейските граници по Балканския маршрут, към днешния ден на строго охранявани граници и огради, трудно може да си представи, че нещо подобно на по-рано случилото се може да се повтори. Въпреки цялата националистическа реторика и всяване на паника от бежанците – обществеността в ЕС е в състояние да разбере по-добре и да се опира на много по-реалистична преценка за проблема с бежанците и най-важното – могат да изолират и неутрализират компонента на хибридна война в проблема с бежанците, който е трябвало да блокира и в крайна сметка да събори ЕС.

Все по-голям брой бежанци в Турция се стремят към работа и търсят да се интегрират в турското общество. Скоро те няма да напуснат страната за да се придвижат в огромен брой до Европа.

Освен това турското правителство бавно, но необратимо се променя в опитите си да възприеме по-балансирана политика, с позитивно отчитане и практически анализ на разходите и ползите от нетното въздействие на бежанците върху икономиката и обществото на Турция.

Според официалната статистика на правителството, сирийските бежанци са донесли по-високи приходи от $5 милиона на ден при износа за Сирия, главно през граничните пункта на Cilvegozu и Oncupinar.

Сирийските компании, регистрирани в Турция, вече представляват една четвърт от всички нови 50,000 компании, които се регистрират всяка година.

Висши държавни служители твърдят, че сирийските бежанци са едни от основните източници за нов растеж на икономиката след последната четвърт на 2015 г. (4%). Турският вицепремиер Мехмет Шимшек заяви, че благодарение на преоценка на правителството за ролята на бежанците, прогнозите за икономическия растеж за 2016 г. са се увеличили с 0.5% до 4.5%.

По-далечните оценки обясняват допълнителното търсене и потребление с това, че 2,7 милиона бежанци генерират потребление с изместване на разходите от хранителни и потребителски стоки към потребление на дългосрочни стоки, включително жилищен фонд.

Възприемането на сирийските бежанци се променя към по-положително и поради преместване на бизнеса им от разкъсаната от война родина към Турция и до внос на традиционни стоки от Сирия като олио, хляб, брашно и строителни материали.

Решението на турското правителство да започне процес на предоставяне на турско гражданство или статут на постоянно пребиваващи на бежанците означава, наред с други неща, че президентът Ердоган е далеч от това да ги смята за пасив или като търгуем аргумент в отношенията с ЕС. Докато по-изчерпателния анализ може да открие допълнителни влияния като допълнителен натиск върху вътрешния пазар на труда и по-високи нива на безработица, дори по-висока инфлация, дългосрочната нетната стойност на бежанците за турската икономика може да бъде значителна и положителна.

С над 12 000 души арестувани, над 100,000 уволнени и повече от $4 милиарда конфискувани активи, след неуспешния преврат, което ще се отрази негативно на ръста на БВП и на създаването на нови работни места, с почти отчайващата зависимост на Турция от притока на чуждестранен капитал, за да запази публичните финанси „на вода“, след грубото незачитане на основните човешки права, Ердоган едва ли би могъл да си позволи в средносрочен и дългосрочен план да бута напред бежанците си като оръжие за всяване на страх или да го използва безразборно, както заплашва. Тъй като последиците за него ще бъдат катастрофални.

Фирми и банки от ЕС са най-големите кредитори, инвеститори с принос за здравето на икономиката на Турция, а турските фирми са твърде зависими от пазарите на ЕС, да се рискува открит конфликт, което неминуемо ще се случи, ако турското правителство умишлено предизвика нови бежански вълни на българската или гръцката граница. Не само, Ердоган ще трябва да използва брутална сила, за да принуди бежанците да се движат към и през границите, без те да имат дори малък шанс да достигнат до крайната си дестинация. В същото време подобен акт срещу бежанците несъмнено ще предизвиква напрежение и допълнителни вътрешни проблеми.

Това ще дойде в момент, когато продължаващата война срещу привържениците на Гюлен в кюрдските региони, както и масовите арести на журналисти, на активни защитници на човешките права и бизнесмени, които нямат нищо общо с Гюлен, бързо ерозират симпатиите на Ердоган в чужбина. Той неразумно изчерпа капацитета на турското правителство да реализира едновременен успех на толкова много фронтове. Прибавянето към твърде големия брой открити линии на противоборство на още една – на тази със сирийските бежанци – е пряк път към падането на Ердоган.

ЕС вече показва признаци на възстановяване на елементaрна способност да действа заедно и вместо издигането на огради в самия съюз, най-накрая се стигна до по-разумно и ефективно решение за съвместна защита границите на ЕС с Турция.

Ердоган от своя страна загуби привилегията да действа с изненада и шок.

Време е Европа да отговори на неговите визови блъфове и да обезвреди силната му карта – бежанците като оръжие.