На 23 юли 1942 г. Софийският военнополеви съд издава 12 смъртни присъди (6 от които - задочни), 2 доживотни, а останалите са за различни срокове затвор. Същия ден, около 14:30, присъствените смъртни присъди са изпълнени. В стрелбището на Школата за запасни офицери край София са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев. По сведения на войниците от наказателния отряд, изпълнил присъдата, осъдените посрещат смъртта с песента по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.

Процесът срещу Никола Вапцаров бе една от най-пазените тайни в държавата - засекретен цели 67 години - от 11 септември 1944 до 2012 година.

От "Дело 585/1942 - Никола Йонков Вапцаров" става ясно, че поетът е обвинен в опит за държавен преврат през 1942 г. Осъден е по Закона за защита на държавата.

Разследването е известно още като делото срещу ЦК на Партията и Военната организация. Реално престъпление обаче няма, става ясно от разсекретените документи. Цялото дело е било постановка, а поетът е бил предварително обречен. Цар Борис е трябвало да отчете дейност пред Адолф Хитлер, Георги Димитров е трябвало да отчете дейност пред Сталин, твърдят днес изследователи.

За комунистическата власт след 1944 г. е било изключително важно всичко от процеса да остане тайна дълги години. Това е и причината делото да не е в първоначалния си вариант, а да е променяно и прочиствано многократно. Много от хората, които са давали показания по това дело, след 44-та година заемат ръководни постове в държавата и са имали интерес да не се говори за фактите по процеса. Сред тези лица са Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Масларов. Замесена е и Цола Драгойчева, която след Тодор Живков е най-дългия член на ЦК на Политбюро."

От документите категорично става ясно, че Вапцаров не е предател, слага се край и на спекулациите, че е македонец.

И до днес разстрелът на поета се приема като най-чистата кръв дадена за една утопична кауза и последвалия 45 г. зловещ тоталитарен режим на БКП. Кръвта на Вапцаров обаче тежи със страшна сила и върху наследницата на БКП – БСП, която се утвърди като формация на олигархията, мафията и новите милионери.

Но това е част от иронията на историята - да умреш с бяла риза за една кауза, с която днес се кичат негодници.

ПРЕДСМЪРТНО

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.