Аспарух Панов
Бях чувал за внесените от ДПС още в самото начало на този парламентарен мандат поправки в закона за гражданската регистрация, които предвиждат премахване от всички регистри на българските имена, наложени на „гражданите с турско-арабски имена“ по време на т.нар. възродителен процес. Но никога и не съм си помислял, че подобен дълбоко антилиберален и недемократичен текст може да се дискутира в пленарна зала…
От медиите разбрах, че г-н Лютви Местан бил казал „Ние предлагаме този закон водени от разбирането, че отношението към законопроекта е признак за демократичността на всяка една от партиите и на 240-те народни представители“ и допълнил, че „Ако един български гражданин не познава трагедията на Възродителния процес, няма да разбере за какво става въпрос“.
Аз обаче претендирам да познавам тази наистина жестока трагедия, писал съм и съм говорил за нея на много места и по-различни поводи и именно за това съм поразен, че точно ДПС може да внесе текст, който в същността си
повтаря злодеянието, но с обратен знак
И най-потресаващото е, че цинично се претендира това да стане не по „насилствен“, а по демократичен „законов“ път.
Наистина, през 80-те години, комунистическият режим направи отчаян опит културните и етническите различия на турското малцинство да бъдат заличени по насилствен път. Сменяха се не само имена и паспорти на живите хора, заличаваха се турските имена от надгробните камъни, изгаряха се болнични картони и общински архиви, потъпкваха се религиозните свободи, в типичен комунистически стил се забраняваше всичко – от употребата на майчин език дори на битово ниво до традиционните празници и облекло. Българските граждани от турски произход не се ликвидираха физически, но се ликвидираше тяхната идентичност, те бяха превръщани брутално в етнически българи, просто изчезваха от мултиетническата карта на българското общество.
Винаги, днес и в бъдеще, когато говорим за проблемите на многопартийната демокрация и за политическата култура в европейски контекст, трябва задължително да се връщаме към т.нар. „възродителен процес“ и към осмислянето му, но единствено от позициите на фундаменталните европейски ценности – правата, свободите, отговорностите и върховенството на закона.
Проблемът с новия законопроект има няколко аспекта. Първо – имало ли е хора, които
доброволно са си сменяли имената,
по различни причини, най-често политически – например партийни секретари, профсъюзни деятели и други конформисти. Но може да е имало и други причини, свързани с професионална кариера или различен тип контакти. И второ – имало ли е хора, които не са си върнали турско-арабските имена, по ред причини, вече повече от личен, а не толкова от политически характер. Десет души да има само от подобна категория, законът вече е дискриминационен. А с мъртвите, с тях какво ще правим? Както пише в своя блог Иван Стамболов (Сула): „Те как ще се волеизявят по отношение на личните си имена? На моменти ми се ще законопроектът на ДПС да беше минал, та да видя как активисти на партията с чукчета дялкат надгробни плочи и заличават български имена!“[1]
Работил съм с ДПС и като депутат в 36 НС, и в делегацията в ПАСЕ, и в Либералния интернационал, и при дългогодишната си работа като координатор във фондация „Фридрих Науман“. Високо ценя неговата роля за успешната евроатлантическа интеграция на страната ни. Но всичко това е вече минало… С огромно разочарование наблюдавам как ДПС започна да се отдалечава недопустимо от демократичните политически практики. Тя не само се спуска по политическото нанадолнище, а вече се търкаля неконтролируемо към недемократичната част на политическото пространство.
Всичко започна да звучи прекалено сериозно. И за да сваля напрежението, а може би и за да го покача, искам да предложа моите лични поправки към закона за гражданската регистрация. Те предвиждат премахване от всички регистри и на българските, и на турско-арабските имена на гражданите, които са били агенти и доносници на комунистическата ДС, като те останат в регистрите само с агентурните си псевдоними. За съжаление вече нямам законодателна инициатива, но може и да се намери някой депутат, който да ми помогне…
Коментари (0)