Проф. Кръстьо Петков

Тази, на пръв поглед изненадваща информация, е публикувана във влиятелния "Файненшъл Таймс". Помествам пълния текст на статията във версията, отпечатана в "Other News"/виж прикачения файл/.

Свидетели сме на втора групово-институционална проява на съпротива от страна на глобалния бизнес срещу инициираните от администрацията на САЩ и ЕС икономически, финансови и персонални санкции срещу Русия, след анексирането на Крим. Първата акция се проведе в Германия, където корпорациите, партниращи на руски фирми и държавата, организирано се противопоставиха на наказателната операция. Преди дни същото се случи и в САЩ: влиятелните организации- Американската търговска камара и Националната организация на производителите казаха твърдо "не" на президентската инициатива за разширяване на пакета от наказателни мерки срещу Русия. Протестът на американския бизнес идва в навечерието на поредната среща на високо равнище в Брюксел и по всяка вероятност ще окаже своето въздействие върху подготвените решения.

ЕС и без друго има сериозни проблеми в налагането на единна, координирана политика на страните, членове на общността, по отношение на обявените санкции. Цяла група държави- Италия, Австрия, Чехия, Унгария и др.- не съдействаха на ЕК, или демонстративно сключиха сепаративни търговски споразумения с Москва (напр. за строителството на "Южен поток"). Стигна се и до безпрецедентен натиск на мегакорпорации от Германия: да не се включва

в черния списък на руските бизнесмени,

оповестен от международната общност, шефа на "Газпром" Ал. Милер!

Така е в САЩ и Европа. А как е у нас? Никак! Или по-точно, наблюдаваме серия от гафове.

В началото космополитният тандем "Станишев- Вигенин", подвизаващ се в България, се нареди между ястребите /без да ги смущава фактът, че ЕК се оглавява от политически опоненти, начело "христяндемократа"Барозу /поставям името му в кавички, защото в началото на политическата си кариера се е подвизавал като маоист, т.е. много по-ляв от социалистите от новото поколение, оглавили БСП/. После наблюдавахме един конюнктурен танци-смяна на позициите. Преди дни се чу, че евродепутатът и лидер на ПЕС Станишев също бил срещу санкциите.

Българският парламент така и не успя да излезе с обща национална позиция.Българският бизнес си мълчеше през цялото време, въпреки че около наши 800 фирми разчитат да оцелеят и печелят в кризата, благодарение на партньорските връзки в Русия. А и външнотърговският ни оборот с Русия никак не е за подценяване-възлиза на доста милиарди долари годишно. За енергийната ни зависимост от Москва да не говорим...

Следят ли българските политици и организирани работодатели с какви декларации излизат техните старши партньори от глобалните мрежи? Вероятно да! Тогава защо хитруват или мълчат? Според мен, защото толкова разбират от политика и бизнес, въпреки постоянните им напъни да исглеждат компетентни, пъргави, постмодерни.Или са 

обикновени страхливци, от местната породата на послушковците

Нима за българската икономика не важат следните аргументи, които срещаме в позициите на американските и европейските организирани бизнес-общности, в изявленията на НПО-та и независими експерти:

Първи аргумент: политиката не трябва да се смесва с бизнеса, иначе бизнесът губи и то много /от което именно се опасяват американските, германските, австрийските, италианските и прочее предприемачи/;

Второ, всяка едностранно налагана санкция постига обратни ефекти на очакваните;

Трето, опитът от Втората световна война до днес показва

категорично, че след време инструментът на санкциите се обръща срещу инициаторите!