Не съм икономист, но за мен големият риск от вземането на нов заем са нереформираните институции и администрация. Това ме притеснява, защото институционалната култура продължава да е тоталитарна, поставя се краткосрочния интерес, а не на дългосрочния който е и общественият интерес. Тази позиция изрази по ТВ 7 социалният антрополог Харалан Александров коментирайки новия дълг от 16 милиарда.

Според него сега България отново търси своя спасител. Негов прототип някои политици виждат в гръцката СИРИЗА – едно ляво популисткото решение, според него, което за радост у нас не се случва. По думите му България често е виждана като територия, от която ще тръгне голям зулум. Така е било през 80-те години по време и след Възродителния процес, но етническият конфликт и войната не бяха у нас, а в съседна Югославия. Очакването на ЕС беше, че ще бъдем черната дупка на Европа, но и това не се състоя и страната ни финансово и икономически стои много по-стабилно в сравнение с Гърция, която е една държава, много по-развратена от нашата.

Имаме шанс да изглеждаме като островче на стабилността и разумното, макар и крепящи се на едно много крехко управление. Най-често нашите провали се дължат на това, че можем да се проектираме в перспектива. Но големият ни успех е мултикултуралното развитие – съжителството на различни общности по език, религия и култура, който е положителен пример и много различен от това, което се случва по света, посочи в заключение антропологът.