​Издъхва Странджата – най-истинският хъш на България

Вазовият хъш от „Немили недраги” в действителност от плът и кръв е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата. Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност.

Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г. Кръстник му е Кръстю Момчев - член на мезлиша и градската търновска община. От малък се изявява като смел, пъргав и ловък. Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин. Когато почват да ги разговарват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.” “ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка. Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата. Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак).От тогава му остава името Странджа. Турчинът верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче. Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете.

Неможейки да понася робството, вече порасналият Никола напуска Търново и става революционер. С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю - през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата.Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата. Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата - човекът, приел нерадостния живот на хъш. Издъхва от туберкулоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея. Деня, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март.

139 години по-късно днес също е Благовец. Да почетем в сърцата си паметта на Странджата, който вечно ще остане част от Свободата ни.