Иво Инджев, Ivo.bg

В интервю за Нова телевизия журналистът Тома Томов вчера „хвърли бомба” не с отлежалата лъжа, че държавният секретар на САЩ Джон Кери е горил американското знаме като активист на антивоенното движение преди десетки години, но заяви буквално, че лично го е виждал да прави това.

Стана ми интересно: как така на световната сцена се появява за първи път свидетел на една легендарна измислица, отричана многократно от самия Кери в безброй интервюта, в които винаги повтаря, че не само не е горил американското знаме, но ако е бил наблизо, когато някой си позволява това, би го нападнал с юмруци.

Дали изобщо е възможно САЩ да имат за държавен секретар престъпник, за когото да е доказано, че извършил онова престъпление, каквото по закон е горенето на националния флаг – при това публично, пред очите на макар един ( единствен) свидетел, като българския журналист Тома Томов?

Кери също така не веднъж е заявявал, че единственото общо, което има с американското знаме, е че е служил под неговите ивици и звезди в армията.

В американското публично пространство 

няма нито едно доказателство

- филм, снимка или свидетел, с което да бъде подкрепен опашатият компромат срещу този политик. И ето че най-после в България имаме свидетел.

Томов би могъл да бъде безценен помощник на политическите противници на демократите в САЩ, стига да може да (до)каже онова, което никой друг до днес не е успял. Така левият Томов ще заслужи аплодисментите на десните републиканци в САЩ.

Само че кой ще повярва на Томов в САЩ? Това да не е руската губерния България?

А в американските медии, при подобна сензация- появата на свидетел на едно престъпление срещу държавата, вероятно биха се поразровили в биографията на „свидетеля”. Дори само по тази линия би станало ясно поне едно нещо: че става дума за автор на поръчков филм на „Газпром”, излъчван в същата руска губерния Болгария, която сега западните съюзници се опитват да измъкнат от лапите на руската мечка след вече съвсем явните заплахи на Путин.

Ето как ги вижда списание „Форин полиси” в своята вчерашна статия, в която един абзац трябва да бъде откроен особено, заради предупреждението, че България може да я сполети нещо ПО-ЛОШО от прекратяване на руските енергийни доставки:

„Кери искрено призна риска от руски ответни мерки – като например нарушаване на енергийните доставки или дори нещо още по-лошо, тъй като България се изплъзва от сферата на влияние на Москва.

Географията превръща България в ключов енергиен играч. А нейните симпатии към Москва – откакто страната получава независимостта си от Османската империя благодарение на Русия в края на 19 век – я правят в потенциално слабо звено в усилията на Европа за изграждане на обединен фронт срещу Русия заради нарушаването на международното право в Украйна. Някои централно – и източноевропейски страни, които имат както по-сериозни търговски отношения, така и по-голяма енергийна зависимост от Русия, не са особено въодушевени в подкрепата си за санкциите на ЕС спрямо Русия.

Най-деликатната част от усилията на Брюксел и Вашингтон е да успеят да постигнат в България адекватно на традиционното

руско влияние в София

Предишното правителство на Борисов падна през 2013 в резултат на плановете да обуздае продължаващите “руски ангажименти под формата на финансова подкрепа и други неща в политиката на България”. В същото време Борисов отново потвърди забраната за добив на шистов газ в България.

Европейският съюз от своя страна настоя миналата година България да се придържа към европейските норми за конкуренцията и блокира строителството на газопровода “Южен поток”, който щеше да доставя руски природен газ и трябваше да оперира изцяло под контрола на Русия.

Но в София все още не са малко онези, които тъгуват и жадуват за този проект. Това се дължи както на опасенията, че без алтернативен тръбопровод, страната може да преживее отново драматичен недостиг на енергия, така както се случи при прекъсването на доставките през Украйна за югоизточна Европа през зимата на 2006 и 2009 г. , така и рухналото дълбоки корени руско енергийно лоби в столицата София.

“Има много компании, които печелят от руския газов монопол и се оказват натиск върху правителството по газовия проблем”, казва бившият министър на околната среда Юлиян Попов.

Въпреки руските твърдения, че проектът “Южен поток” е мъртъв, но заради съпротивата от страна на България самият Борисов поиска от комисаря по енергетиката на ЕС отново да повдигне въпроса за газопровода по време на посещението си в Москва на 14 януари. Словесната атака по време на посещението на Кери имаше за цел да демонстрира американската подкрепа в “период на новите предизвикателства за икономиката и сигурността”. Но инструментариумът на Запада не изобилства от опции в краткосрочен аспект.

“Макар че упражняваме натиск върху България да не ляга повече с Русия, не разполагаме с кой — знае какъв алтернативен план”, казва Тим Бьорсма, експерт по Европейска енергетика в Института “Брукингс. А той ще е необходим за противодействие на дългата сянка на Москва в София.”

Както виждате, западът се опитва да накара България 

„да не ляга повече с Русия”

Този израз е буквално повторение на иронията в изтеклия в Уикилийкс доклад на посланик Нанси Макълдайни. Тя описваше в него България като „полегнала между „Газпром” и „Лукойл”.

Но онези тук, които тикат собствената си страна в ложето на „Газпром”, не се поддават на някакви си западни внушения- те си знаят тяхната песен още от времето на непрежалимия за тях СССР.

Лъжата избухва като бомба, пее Дон Базилио в операта „Севилския бръснар” в арията на клеветата. А ние сме прочути с басите си- на бас, че и този път клеветата, подхвърлена от един от доновете на русофилската хибридна информационна война в България, ще си остане без последици. В края на краищата е някак неудобно да си българска медия и да се окажеш „защитник” на един оклеветен американец. Това би било обявено веднага като слугинаж, мнооого по-голям от правенето на филми в прослава на руското енергийно заробване на България.

Ето една статия, която отговаря задочно на лъжата за Кери като някакъв американски Херострат, горил американското знаме. Който желае, може да си я преведе- Томов със сигурност не би се затрунил, макар, че би трябвало да е чел нещо подобно, преди да се прави на медиен Улянов – младши, известен с това, че е хвърлил бомба и убил руския император Алаксандър Втори, Цар Освободител.

Kerry and the burning flag, the rumor that won’t die out

By David Perry, Sun Staff

01/24/2013

(This story originally appeared in The Sun on Feb. 29, 2004.)

John Kerry burning an American flag on the steps of Lowell Memorial Auditorium.

A polarizing, incendiary image. Such a thing could snuff out a presidential candidacy in a heartbeat, especially in star-spangled, post-9/11 times. Even 30 years after it happened.

Except it never happened.

“Absolutely not,” Kerry said Friday. Kerry never burned a flag anywhere, or carried it upside down. Or protested in Lowell.

“No,” Kerry says.

Kerry did march in alongside veterans in Lowell once in the Veterans Day parade.

Yet the notion that Kerry burned a flag here has entered the realm of local urban myth. It’s a rumor that shows up in calls to The Sun’s anonymous “Backtalk” hotline. Consistently, and by more than a few callers. In e-mails, too.

“When will the press question John Kerry about his burning of the American flag in front of the Lowell Memorial Auditorium when he returned from Vietnam?” reads one e-mail from Chelmsford. “Don’t voters deserve to know the truth about this man?”

Contacted by The Sun, the e-mailer said he was “not there in person” and “I do not have specific proof of Kerry ‘s actions, only a vivid memory. Hopefully, there is a photo of this event somewhere in The Sun’s archives.”

To track down this incident, The Sun reviewed archives of stories, photos and microfilm from the 1970s; interviewed local politicians and reporters who were deeply involved in anti-war issues or Kerry ‘s first congressional campaign; and talked to local veterans.

Love Kerry or despise him, no one can provide proof the incident happened.

“Never happened,” says Paul Sheehy, the Lowell attorney who ran against Kerry for the Fifth District Congressional seat in 1972.

“It’s funny, I’ve heard that before, for almost 30 years, that he burned a flag,” says Kevin O’Connor, Tyngsboro’s veteran’s agent. “I’ve always felt it’s kind of suspect.”

“Never saw, or heard it,” says Frank Phillips, then a political reporter for The Sun, now chief of State House coverage for The Boston Globe. Phillips covered Kerry ‘s Fifth District Congressional bid in 1972. ” Kerry wouldn’t have done that. For one, he was too politically ambitious, but beyond that, he also loved the flag too much to do it.”

Had Kerry ever torched the flag in protest, he might not have elaborated when asked about his position on a Constitutional amendment banning flag-burning, which he consistently opposes.

“As I’ve said before, if I saw someone burning the flag, I’d punch them in the mouth because I love the flag, but the constitution that I fought for preserves the right of free expression,” Kerry has said.

Had the incident happened, and been captured on film, not only would it probably have popped up on the Internet (such as the shot of Kerry within proximity of Jane Fonda in the crowd at an anti-war rally), but popped up sooner to thwart earlier campaigns.

The Sun might have hoisted onto the front page such a photograph at every opportunity during Kerry ‘s 1972 campaign. Under the guidance of Editor Clement Costello, this newspaper devoted much ink to working over Kerry ‘s anti-war activities.

Even without a photo, “it would have been a paragraph in every story,” Phillips says. No Kerry story in The Sun’s archives from 1971 and 1972 mentions such an incident.

Kerry did protest the war, but not in Lowell. And he used words, not matches. As leader of Vietnam Veterans Against The War, he spoke to the Senate Foreign Relations Committee.

The flag-torching myth, it turns out, was not born yesterday.

On the night of Sept. 7, 1972, at a League of Women Voters candidates night in Wilmington, someone in the crowd asked Kerry , “Were you ever involved in burning of the American flag in California?”

The answer was categorical.

“My only involvement with the American flag has been fighting for it,” Kerry responded. “And never in my life have I ever been near a burning of an American flag.”