Румен Леонидов, fakel.bg

Здравейте скъпи сънародници, драги съотечественици, будни българи и още по-будни българки, днес е Денят на народните будители, прекрасен празник, създаден в памет на нашите някогашни възрожденци. Тази дата започва официално да се отбелязва през 1922 г., но след 1944 г. - подир идването на съветската власт у нас празникът е забранен, забравен, загърбен…

Защото родният пролетариат, родната ни работническата класа, осъзналото се селячество, отхвърлило тежките вериги на частната собственост, не могат да бъдат заспали. Обратно - те са будни строители на комунизма. И няма нужда някой да им напомня идеалите на националните ни герои, даскали, духовници, книжовници, вярващи в кръста, кръстосан с кама и пищов,

върху Светата книга

И на тогавашната градска интелигенция, наречена безкласовата обществена прослойка, не й бе разрешено да се упражнява в народно просветителство, защото от нея се искаше друго - да е послушна и около трапезна като домашно кученце, а не да тика масите към национална свяст и към духовно възвисение.

Тогава страната ни бе част от авангарда, борещ се за световна солидарност между каскетите, калпаците и ушанките.

Днес уж е друго, 1 ноември е нещо като официален почивен ден, който се отмята формално, вяло, летаргично. Защо? Защото няма будители или защото просветените от чалга и кючеци народни маси отдавна са одухотворени? Народът ни не е като по турско прост и неграмотен, той учи до 12 клас и ден и нощ тачи своите школски даскали и университетски преподаватели, дори ги боготвори повече от Стоичков, той, народът ни взема позитивен пример от висшия ни църковен клир, от висшите ни военни чинове, от висшата ни съдебна система, почита своите класици и се скъсва да ги чете и препрочита.

Ето затуй днешните народни маси нямат нужда нито от нравствено и политическо будене, нито от жад за повече свобода и независимост, нито от повече хъс и стремление към общото и индивидуално умствено и духовна усъвършенстване.

Масите знаят що е любов към ближния, какво е да си частица от Бога, масите всичко знаят и няма нужда някой по братски да ги приучва на чест и на достойнство, на съчувствие и на съболезнование, на задружност и на задръжки.

Масовият българин 

обаче не залага на това, да си създаде, ако трябва с кръв и пот, своя работеща правова държава, но най-вече залага на бинго, еврофутбол и на тото.

И няма как да залага на друго, след като той, малкият човечец, не вижда у нас нито извисен духовен водач, нито обществен мъдрец за пример, нито примерни политици, а само нови премиери.

Поради щото днес няма нужда да говорим кои са новите будители и имат ли те почва у нас, а за това – какво означава да си Буден, да си личност с дух, а не чиляк, живеещ с духнато в душата си кандило.

И още, възможно ли е днес интелигенцията ни да се събуди и да се превърне в енергично обществено духало за огнището на националното ни съзнание, тлеещото в отделни интелектуалци, но не и във безродниците между тях...