Васил Василев

Faktor.bg се свърза с две от емблемите на рок музиката на Прехода – с Васко Кръпката, който отново беше на път, и с Денис Ризов от „Ахат”, когото открихме зад Океана в САЩ по повод митинг-концерта, който Слави Трифонов и екипът му организират в събота.

Събитието е свързано с предстоящия референдум, иницииран от шоумена и сценаристите му. Заради представляението, което Трифонов подготвя заедно с бенда си, в събота за 24 часа ще бъде затворен центърът на столицата, а движението на градския транспорт ще бъде пренасочвано, което за пореден път ще доведе до пълен хаос в столицата. Организацията и мерките за сигурност за подобен концерт на открито са безпрецедентни за София. Забавлението и мощните ориенталски ритми, които ще екнат над София, разбира се, ще са за сметка на хилядите жители и гости на столицата, за които се очертава кошмарен уикенд. Хилядното шествие напомня на Васко Кръпката посрещането на тоталитарни лидери като Муамар Кадафи и Леонид Брежнев по времето на Тодор Живков. За Денис Ризов пък Дългия опитвал да върне носталгията по митингите на СДС в началото на 90-те години, но според музиканта хората вече са други и изпитват апатия към политиката за разлика от преди 26 години. Вижте как двамата рокаджии коментираха митинг-концерта на Слави Трифонов в столицата.

Васко Кръпката:

Като софиянец съм изключително обиден. От Столична община се опитваха да го раздават по-интелигентно, а в същото време пуснаха концерт на „Пайнер” пред храм-паметника „Св. Александър Невски”. Сега разрешават на най-главния чалгаджия на републиката да спира движението и да прави концерт в центъра на София. Това е много нахално и е типично в стила на посттекезесарското и чалгарско т.нар. „шоу”. Наглост, нахалство и простотия, каквото е и предаването на т.нар. „шоумен”. Хиляди хора винаги могат да се съберат. Имаше хиляди и на посрещането на Муамар Кадафи на същия този Орлов мост. Въпросът е какви са тези хора и защо отиват там. Простотията в България винаги е имала много последователи. Орлите на Орлов мост са преживели Тодор Живков, Леонид Брежнев, Муамар Кадафи и Симеон Сакскобургготски. Ще преживеят и Слави Трифонов. Чалгата не прощава на никого… Искам да се обърна към всички онези, които в събота все пак ще отидат на Орлов мост с един куплет от новата ми песен „Нова история БГ”. Той е посветен на тях:

Защо бе, хора, тъй се закопахте?

Ваш’та чалга номер ви скрои.

Душите си в портфейла закопчахте

И сънувате големите пари.

Денис Ризов:

Интересът към концерта е обясним. Все пак Слави и Ку-ку Бенд са единствената българска формация, която е в състояние да продаде стадион. Аз имам опит в организиране на големи концерти и знам, че у нас това не е по силите на много световни артисти. Като се добави политическият привкус към мероприятието, не е изненадващо, че интересът е огромен. Слави и хората около него са доста практични и според мен мястото не е избрано случайно. Самият факт, че в момента обсъждаме темата, е показателен, че събитието е измислено добре. Предполагам, че ще изглежда грандиозно и съм сигурен, че е препратка към концерта на СДС, който беше на същото място в дните преди първите демократични избори у нас. Имайки предвид, че от тогава минаха доста години и факта, че българите вече са доста по-апатични политически, смятам, че това събитие би могло да се окаже доказателството, което ще накара доста хора да разберат, че Слави Трифонов е фактор, с който вече ще трябва да се съобразяват и разглезените от липса на конкуренция политически среди. Това е резултат от случващото се у нас в последните години. Тук локалните фактори са важни и няма място за подценяване. Не съм фен на музикалната кариера на Слави, за разлика от телевизионната, но съм работил с него и екипа му и знам, че е въпрос на негово лично решение да се намеси и в политическия живот в България. Смешно ми е като казвам „политически живот”, защото такъв няма, а по-скоро е нещо, което е мъртво родено и въпреки това някак успява да мърда… 

А иначе центърът на столицата никога не е много отворен. Всички сме загубили голяма част от живота си в трафика там. Чалгата не е водеща „все още”. Чалгата е заложена във вените на българите още по времето на турското робство и най-странното е, че при толкова разнообразен и качествен фолклор, тук се наложи най-просташкият вид ресторантска музика, която е „внос” от съседни държави. За това са виновни и медиите, които в борба за рейтинги, официализираха чалгата. Според мен, музикалният успех на Слави се крие в практичното миксиране на любимите на българина ритми и хармонии с традиционно силни и въздействащи песни от родния фолклор. По този начин публиката получава и нещо, на което да щрака с пръсти, и нещо, от което да изпитва горд патриотизъм.