Александър Йорданов*

Днес в Република Македония празнуват Рождество Христово. И докато ние, българите, НА ТОЗИ ДЕН отдаваме почит на избитите наши сънародници през 1945 година по време на престъпната „македонска кървава Коледа”, то албанците в Македония хвърлиха голямата пиратка. Три албански партии – ДСИ, БЕСА и Алианс за албанците с общо 18 депутати излязоха с обща политическа позиция. А без тези 18 депутати правителство не може да се състави. Какъв парадокс на историята! 

През 1945 г. македонските комунисти избиват българите в Македония само защото последните искат да съхранят своя родов корен и българското си народностно и национално самосъзнание. 72 години по-късно в Македония твърдят, че имало „македонска нация”, нещо, за което вече дори албанците им се присмиват и настояват в Конституцията на държавата да се запише, че ”македонсккият език и неговото кирилско писмо и албанският език с неговото писмо са ОФИЦИАЛНИ ЕЗИЦИ в Република Македония.” 

И тъй като т.нар. „македонски език” не е нищо друго освен западен български диалект, ако това албанско предложение стане конституционен текст, в съседство ще имаме държава, в която конституционно ще се говори на „развален”, т.е. леко сърбизиран, западен български диалект и на чист албански литературен език. Уникално ще бъде! 

В парламента трите албански партии ще настояват за приемането на Резолюция, с която да се осъди геноцидът срещу албанският народ в Македония в периода 1912-1956 г. Тук няма какво да се възрази. Албанците си знаят и преследват интереса. Предлагат и дискусия за символите на държавата: знамето, химна и държавният герб на страната, тъй като според тях сегашните македонски държавни символи не отразяват реално мултиетническият характер на страната и етническото равноправие, което не е отразено в сегашните символи. И са прави, защото т.нар. „венттилатор” или „звездата на Вергина”, който представлява националния македонски флаг, в момента няма нищо общо с албанския народ и албанската символна традиция. 

Основният акцент е поставен върху „употребата на албанския език на всички равнища на властта като официален език”, но също така настояват и за постигането на „икономическо равноправие” чрез „равномерен регионален развой”, т.е. инвестиране в районите с доминиращо албанско население. 

И като връх на "сладоледа" посред зима албанските партии поставят въпроса за ИМЕТО НА ДЪРЖАВАТА, въпрос спорен, висящ, нерешен и настояват той да бъде решен съгласно европейските ценности и принципите на международното право чрез ВКЛЮЧВАНЕ НА АЛБАНЦИТЕ В РАБОТНАТА ГРУПА ЗА ДИРЕКТНИ ПРЕГОВОРИ С ГЪРЦИЯ. 

Не си ли мислите сега, като четете тази новина, колко парадоксално нещо е историята. Как бързо се търкаля историческото време. Как сляпата антибългарска политика на Скопие провеждана десетилетия наред дочака албански бумеранг? Отказаха се "нашите братя" от своя български корен, от своята горда и достойна българска нация, решиха в края на 20 век да правят „нация” от исторически измислици и албанците ги хванаха натясно. Защото всеки знае що е това „албанец”, но мнозина продължават да се питат: а що е това „македонец”? Едни отговарят: българин от географската област Македония. Нещо като добруджанец, но на другия край на България. В Скопие пък мислят, че „македонец” е всичко друго само не и българин. Гърците смятат, че „македонец” означава грък или славофон. В Британската енциклопедия пише, че „македонец” и „българин” е едно и също. Японците? Истината е, че не знам, какво мислят японците по въпроса. Но със сигурност знаят, че киселото мляко е българско. А го има същото и в Македония: значи "Бациликус булгарикус" стига и до там. Изобщо: македонска Коледа, албански фойеверк!

*Коментарът е публикуван на страницата му във Фейсбук