„БКП се гордее с миналото си, но не всички са били нейни членове и не всички бяха щастливи да живеят в държава, в която има Конституция, чийто чл. 1 казваше, че ръководна роля има БКП, а в чл. 39 – 42 се говореше за това как обществото трябва да се възпитава в комунистически дух, как образованието почива на основите на марксистко-ленинската философия и как семейството е задължено да възпитава децата си в комунистически дух“. С тези силни встъпителни думи водещият Евгений Михайлов постави началото на поредното „Минало (не)свършено“, по телевизия BIT. Предаването заочна с архивни кадри от последният конгрес на Българската комунистическа партия от началото на месец февруари 1990 г.

„Особено показателен е конгресът, с който показахте, и си мислих, докато гледах опънатите флагове на България и СССР и като чувам сега много хора казват: „Какво значение има преди беше Русия, сега – Америка“, е искам да видя на конгрес на която и да е партия в България до българския флаг знаме на чужда държава. Това не е възможно повече да се случи и не мога да приема, когато хората говорят така, заблуждавайки обществото, манипулирайки младите хора, насочвайки мисълта им към нещо, което единствено можеше да се нарече „голямата лъжа“, подчерта известната треньорка по тенис и депутат от ОДС Юлия Берберян, която бе един от гостите на„Минало (не)свършено“.

„Наистина хората забравят и фактът, че не можехме да пътуваме, дори и хора като нас, на които работата им беше навън. И сега се залъгва младежта сякаш това не е било. Слава Богу, че мъченикът на българската демокрация, аз съм го нарекла така за себе си – писателят Георги Марков, в своите репортажи, които все още българските деца не изучават в училище, а според мен трябва, има отделна глава, наречена Паспортният терор, защото това си беше терор – да трябва да пътуваш, а да не можеш“, коментира системата Берберян. Тя разкри, че в края на 1979 г. ѝ предлагат, пътувайки да помага на службите с информация, но отказва. Втори път не ѝ предлагат, но я спират от пътувания.

„Беше много трудно, направо невъзможно чак до ’86 г.“,

спомни си тя.

Нора Димитрова-Клинтън, която също бе гост на предаването посочи, че Американският научен център се стреми да издава книги, с които да се казва истината за историята. Клинтън е , д-р по древна лингвистика, съосновател на Американския научен център. Като пример тя даде сборника с документи от Втората световна война, съставен и издаден наскоро съвместно с бившия син депутат Лъчезар Тошев. Документите разказват за опитите на България да излезе от Тройния пакт и да обяви неутралитет след 1943 г. „Тук са събрани документи, които отварят малко позната страница в историята ни“, отбеляза водещият Евгений Михайлов.

„Много се говори за необходимостта да познаваме историята и вярвам наистина, както научих преди много години от един мъдър човек, че паметта е същината на живота. Трябва да знаем какво е било, за да не повтаряме същите грешки“, допълни Нора Димитрова.

„Трябва да знаем миналото си и на призивите да не гледаме назад, а само напред – мога да кажа, че не става така. Не е честно спрямо тези, които са дали живота си, за да можем ние тримата сега да седим в това студио и да говорим на висок глас без да се страхуваме, че някой може да ни чуе и какво би ни се случило“, каза пък Юлия Берберян.

„Моля, младите хора да ме чуят – ние ставахме прави на съветския химн и имаше думички, с които се кълняхме във вярност на чуждата държава и нейния химн. Как може това да се забравя и да не се учи в учебниците“, посочи тя.

Тя отбеляза още, че българските социалисти, наричащи партията си столетница, трябва да извадят 45-те, години история, определени със закон като 

престъпен режим

Втората част на „Минало (не)свършено“ започна с кадри от февруари 1990 г. след партийния конгрес на БКП, когато се е обсъждало дали партията да се реформира отвътре или да се напусне. Двама интелектуалци вземат тогава позиция по този въпрос – политологът Иван Кръстев и Анжел Вагенщайн.

Юлия Берберян коментира след видеоматериала, че този пръст, който е размахал г-н Вагенщайн, всява ужас и страх в нея. „Настръхва ми косата“, каза Берберян. „Хората не виждам колко много се е променило. Когато стана големият митинг през юни 1990 г. се почувствахме като граждани, като свободни хора. Може да е било наивно, но беше истинско. Колкото и трудно и мъчително да стана преходът към демокрацията, все пак ние сме много по-добре, отколкото бяхме“, каза Нора Димитрова-Клинтън. Тя смята, че макар сянката на БКП все още да се вижда на много места, това в бъдеще ще намалява и има нормални млади хора, за които това е екзотично и странно.

Евгений Михайлов припомни, че точно преди 26 години са започнали масови протести срещу правителството на Андрей Луканов. По думите му тези протести са били срещу демагогията, с лозунга „Сполука за България“, който е довел до глад и липса на основни стоки в магазините. В предаването ще видите и кадри на празните магазини, както и кадри на привърженици на БКП, които излизат въпреки глада да защитят своя министър-председател Андрей Луканов.

„Тези кадри говорят много и за това, че в днешно време, само 25-26 години след това излъчването на протестиращите хора е доста по-различно“, смята Берберян. Евгений Михайлов показа на гостите си и на зрителите кадри на протест срещу Луканов и управлението му. „Подкрепата на хората беше много трогателна. Когато падна правителството на Луканов, направихме купон по улиците с песните на Васко Кръпката“, спомни си Нора Димитрова-Клинтън. Тя смята, че трябва да има музей за жертвите на комунизма с образователна цел. На кадрите на протестиращите срещу правителството на Андрей Луканов, Юлия Берберян забеляза, че все още стои паметникът на Владимир Ленин. Сега там е паметникът на Света София.

„За едни хора упорито забравяме. Хората, които дадоха живота си в началото на прехода, които бяха убити. Надя Дункин – лагерничка, свидетелка по делото за лагерите, актриса беше убита в дома си по особено жесток начин така, както са убивали жените в лагера, в който тя е била“, даде пример Берберян. Михайлов допълни, че тя е била убита по време на делото, на което е свидетелствала.

„Беше убит, блъснат от шофьор, за когото се доказа после, че е свидетел на МВР Свилен Капсъзов. Без да е член на ДПС, той е българин от другото вероизповедание, мохамеданин. Без да е член на ДПС той е бил най-сериозната заплаха за ръководителя Доган – инженер, поет, много светла личност“, подчерта бившият народен представител от ОДС.

Михайлов допълни, че Капсъзов е бил заедно с Едвин Сугарев и Екатерина Бончева е бил съставител на първия сборник със свидетелства за жертвите на комунистическите лагери. Друг пример е Христо Чернев, също блъснат от камион. „За тези хора не се говори нищо. Те бяха убити по време на демокрацията. Просто защото със живота и деянията си те свидетелстваха за този режим, който със закон бе обявен за престъпен. Нека не забравяме и тези хора“, призова Берберян.

Евгений Михайлов показа и кадри на студенти, които пеят иронично „Септемврийчета безчет“ в двора на Художествената академия. По думите му много от тези млади хора за съжаление 

вече не са в България

„Да, но много помагат и са способни да допринесат повече отвън, отколкото да останат тук. Никога не трябва да забравяме за паметта на всички, които са били избити или са пострадали по друг начин“, каза Нора Димитрова-Клинтън.

„Имаше и едно друго убийство – убийството на паметта“, коментира от своя страна Евгений Михайлов. Юлия Барберян каза, че миналото е несвършено и трябва да се изучава, за да не се повтори никога повече в този грозен, мачкащ, убийствен вид, защото така е била убита не само паметта, но и най-възвишените ценности у българския народ като любовта към земята, семейството и Бога.

Цялото предаване вижте ТУК