Георги Папакочев, Дойче веле

Непосредствено преди ключовите за Гърция преговори в неделя, германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че липсва най-важната валута - доверието и надеждността. При това посланието ѝ не беше предназначено единствено за колабиращата балканска длъжница. То трябваше да бъде чуто от всички държави, за които доверието и надеждността се превръщат във все по-дефицитна валута не само в техните международно-икономически отношения, но и във вътрешнополитически план. Тъкмо този „златен резерв“ автоматически предполага наличието на достойнства като стабилни демократични ценности, политическа и икономическа предсказуемост, неотклонно спазване на законите и най-вече респект към собствената държава и нейните институции.

"За съжаление нямаме пълно доверие"

От влизането си в ЕС досега България всячески се опитва да гради доверие, но все още усилията ѝ не носят осезаеми резултати. Пример за това е трайната неохота на страните от Шенген да приемат страната и нейната северна съседка Румъния в зоната без граници. Въпреки усилията на вицепремиерката Меглена Кунева да представя аргументи, за да може „доверието към България да бъде силно“, и въпреки настояването ѝ, че механизмът за оценка на съдебната система и влизането в Шенген не бива да се разглеждат като свързани въпроси, европейските страни продължават неизменно да държат на своето - промени в съдебната власт и реорганизация на нейните институции.

Още в началото на 2011 година холандският вътрешен министър Херт Леерс предупреди българските си партньори, че макар София и Букурещ да изпълняват техническите критерии за прием в Шенген, за неговата страна това не е достатъчно: „Трябва да има и доверие. Борбата срещу корупцията и престъпността трябва да е добре организирана, така че да имаме доверие, че ако дадем ключа си за границите на цяла Европа на България и Румъния, те ще се грижат добре за него”, заяви тогава Леерс. Малко по-късно финландската вътрешна министърка Пяйви Рясянен каза същото: „Ние нямаме пълно доверие в способността на тези страни да защитават външните граници на ЕС, между другото и заради корупцията“. В хора на опонентите беше принудена да се включи и тогавашната еврокомисарка по вътрешните работи Сесилия Малстрьом: „Знаем, че допускането в Шенген се базира не само на технически критерии, но и на доверие. За съжаление това доверие още липсва".

"Избягвайте правителствените институции!"

В началото на тази година БНБ констатира, че доверието на чуждестранните инвеститори към България е „на едно от най-ниските си нива в историята“. Тази оценка беше потвърдена и от министъра на икономиката Божидар Лукарски, който посочи конкретно проблемите с притока на чужди капитали в страната: „Има оплаквания заради корупцията и неизвършената реформа в съдебната система, както и конкретни опасения, че може да се въздейства върху съда“, призна министърът. А през миналия месец постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън заяви, че ако чуждите инвеститори искат да имат успех в страната, те трябва „да избягват правителствените институции, независимо дали правителството е регулатор или клиент. Има достатъчно доказателства за ненадеждност и непредсказуемост на правителствените институции“, каза Томпсън.

КТБ и доверието

Покрай фалита на КТБ през миналата година България бързо и успешно разруши имиджа си на страна, която - макар и бедна, дотогава се славеше с относителна банкова и макроикономическа стабилност. „Доверието в надзора на българските банки, градено от 1997 до миналата година, бързо рухна покрай казуса с банката на Цветан Василев. Сега трябва да си оправим двора и да възстановим трудно спечеленото доверие“, казва в тази връзка анализаторката от ИПИ Десислава Николова. Тя обяснява бързането на сегашния кабинет за влизане в еврозоната с автоматичното членство в Единния надзорен механизъм, който е допълнителна гаранция за доверие и надеждност на българската банкова система. И четиримата кандидати за управител на БНБ се обявиха за възстановяване на доверието в надзора на централната банка, а новоизбраният управител на банката Димитър Радев в интервю за печата дори наблегна върху необходимостта от „стрес-тест на активите на банките, за да се възстанови доверието в цялата система“.

През 2011 година, в хода на президентската кампания, кандидатката за поста и пръв български еврокомисар Меглена Кунева каза нещо много важно: тя припомни на колегите си политици, че „властта може и да се вземе, но доверието се печели“. Както и, че „дори да манипулираш в печеленето на властта, не можеш да манипулираш в печеленето на доверие“.

Четири години по-късно най-новото социологическо изследване на агенция „Галъп“ констатира, че недоверието към българските институции продължава да е много ниско. Сегашното правителство се „радва“ на едва 30 на сто доверие срещу 60 на сто недоверие; показателите за парламента отново са под 20 на сто доверие срещу 70 на сто недоверие; а президентската институция не може да надхвърли заветните 30 на сто доверие и да промени нагласите на почти 60 на сто скептично настроени към нея. Песимистите за развитието на държавата към по-добро са над 60%, а 40 на сто от анкетираните българи очакват икономическата ситуация да се влоши още повече.

Така става ясно, че запасите от доверие и надеждност, тази дефицитна за България валута, си остават критично ниски, като най-тревожни са изводите за съмнителния авторитет на политиците, за зависимостта на съдебната система, за корупцията и отклоняването на публични средства, за пълната липса на респект към институциите. Затова едно постепенно възстановяване на доверието на българина към собствената му държава, към нейните администрация, образование, здравеопазване, правосъдие, може да се окаже първа крачка към възстановяване и на доверието към страната отвън. И ако това някой ден се случи, Шенген, еврозоната, чуждестранните инвестиции и така мечтаният подем на икономиката може и да се превърнат в реалност. Това, впрочем, е въпрос на избор. Екзистенциален при това.