Преди 120 години на днешния ден Стефан Стамболов отива обичайно в „Юнион клуб”, който е само на 400 крачки от дома му. Тръгва си още по светло – към 19,45 ч., заедно с Димитър Петков и телохранителя Гунчо. Сбогува се със своя съмишленик Димитър Греков, с Иван Салабашев и Рихард фон Мах, който играе шах, и излиза.

Стамболов се качва на първия срещнат файтон на Мирчо Ацев, а той е нает от заговорниците. Телохранителят Гунчо се качва на капрата, а Стамболов и Петков сядат отзад – първият отдясно, вторият отляво. Файтонът потегля към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „Стефан Караджа”, оттам изскачат двама мъже, единият застава пред файтона и стреля. Файтонджията спира. Стамболов извиква на Петков „Загубени сме!” и скача. В този момент файтонджията Ацев подкарва отново, за да отдалечи телохранителя от жертвата. При потеглянето едноръкият Димитър Петков пада назад във файтона и така Стамболов остава сам.

Той побягва назад по ул. „Раковски” към „Юнион клуб”, а двамата атентатори хукват след него. Това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю и Боне Георгиев. Към тях се присъединява Атанас Цветков, наричан Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата.

Когато пристига до приятеля си Димитър Петков заварва страшна гледка. Двете му ръце, с които се е мъчил да запази главата си, са почти отрязани и висят на кожата; показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата; по главата има 12 рани, като дясното му око е съсечено. Но Стамболов е в съзнание и казва ясно: Убийците ми са Халю и Тюфекчиев.

Същата нощ Стамболов е опериран. Отрязват му и двете ръце. Раните му започват да заздравяват освен една на главата, която предизвиква възпаление на мозъка. Въпреки грижите на лекарите в 4 часа сутринта на 6 юли (по нов стил 18-и) 1895 г. поборникът за народни свободи, строителят на съвременна България умира. Така се слага началото на една зловеща кървава серия от убийства в политическия живот на страната – големите ни мъже да умират от насилствена смърт.

Още докато е премиер Стамболов е поръчан да бъде убит, но атентата завършва неуспешно.

Нещата се променят, след като пада от власт на 18 май 1894 г. Управлявал е с твърда ръка, почти диктаторски в продължение на седем години и си е спечелил много врагове. Доста от тях мечтаят да си уредят сметките с него. На 7 март 1895 г. бившият главен секретар на МВР Илия Луканов разкрива пред Стамболов подготвения заговор за убийството му. На другия ден експремиерът разказва за конспирацията на кореспондента на немския вестник „Кьолнише цайтунг” Рихард фон Мах. На 14 април 1895 г. му поверява запечатано писмо с дата 16 март 1895 г., наречено „Кроежа за убиването ми”, с молба да го отвори и публикува след смъртта му.

Конспирацията се готви от участници в покушението, при което загива Христо Белчев. Наум Тюфекчиев, тъмна личност, който е в дъното на първия атентат, иска да отмъсти за смъртта на брат си Денчо, пребит в полицията след убийството на Белчев. Другият организатор, Григор Начович, е министър на външните работи в правителството на Константин Стоилов и политически противник на Стамболов. Той трябвало, според Стамболов, да осигури леки присъди на убийците, ако ги заловят. За изпълнители са привлечени група македонски комити, сред които е и другият убиец на Белчев, Михаил Ставрев с прякор Халю. Според историци обаче от смъртта на Стамболов интерес имат както в Русия, а така също и в двореца в София.