​Най-тъжният изгрев в живота ми - комунизмът не си отиде

Евгений Михайлов

Преди 25 години, точно в този ден, точно в този час, преживях най-големия крах на надеждите и вярата, че можем да скъсаме с комунизма и да станем нормална държава.
Точно в този час - 21.30ч. на 10 юни 1990 г започнаха да пристигат в пресцентъра на първите "демократични" избори в НДК, данните за това, че БСП(БКП) води в резултатите. Не ни се вярваше, че комунистите могат да спечелят тези избори. Надеждата, че доброто и желанието за свобода, и справедливост ще надделеят беше заслепяващо голяма. Все още не знаехме на какво са способни в манипулацията на резултатите тези, които за 45 години бяха подчинили със страх и демагогия мнозинството от народа ни.
Нощта беше кошмарна, а утрото обидно тъжно.
Никога няма да забравя изгрева на 11 юни и стичащите се сълзи по мълчаливите лица на стотиците млади хора по алеите около НДК.
Снимах с камерата си зачервените от безсъние и обида очи , взирах се в тези невярващи в загубата лица, а не можех да спра собствените си сълзи.
Най-тъжният изгрев в живота ми.
Дано доживея и в нашата България за изгрее слънцето на надеждата...