Александър Геров
Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.
Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.
С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен.
Самотата е той!
Самота, нетърпимо жестока!
Ледни капчици пот
ме изгарят и щипят до болка.
О, какво съм сторил?
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора, страшни и зли,
хищни хора, бъдете проклети!
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас