Александър Геров
Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.
Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.
С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен.
Самотата е той!
Самота, нетърпимо жестока!
Ледни капчици пот
ме изгарят и щипят до болка.
О, какво съм сторил?
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора, страшни и зли,
хищни хора, бъдете проклети!
„Информационната среда в България вече се оформя от сили, които никой не контролира или разследва, а изглежда и никой не бърза особено да ги разбере“, пише в свой коментар изданието
Хората искат резултати, а не шарени картинки и чертежи
"Повече от всякога е необходимо да се върнем към основните принципи на международното право и дипломацията", заяви тя
Коментари (0)