НА ЗАТОЧЕНИЕ

Eзра Паунд (1907 г.)

Страдам от носталгия по хората, на мен подобни.

О, виждам множеството покрай себе си,

приятелски лица,

но страдам от носталгия по другите, на мен подобни.

“Продадоха онези нашите картини.” Е, добре,

но аз не станах по-богат, макар че ме засяга

този или оня остър ръб,

но по-богат не станах и във пламък

се превърна животът ми, във пламък, който не

достига

отвъд сърцето на собственото ми сърце

или се крие в пепелта за тебе.

“Ти?” О, “Ти” си, който пръв дойде

от племето на моята душа,

защото страдам от носталгия по хората, на мен

подобни,

а обикновените не ме засягат.

И страдам от носталгия

по моите подобни, които знаят и усещат

и имат вкус към красотата и изкуствата.

Тъгувам за подобните на мен по дух,

а освен сенки, нямам други покрай себе си,

когато идват ТЕ, бушуващи от сила, DAEMON,

“Quasi KALOUN”4. Т.С. казва: “Красотата е нещо

повече от порив на душата”,

добре тогава, викай ги, кълбета дим от дъното на

моята душа.

Но точно затова аз страдам от носталгия

по моите подобни

и знам, ще срещна много от рода, от който съм и аз,

с тела забулени, понесли тайната.

“Онези всички, които в странна скръб”

имат насмешливи лица и са любезни с всеки,

приятели, завинаги узнах аз славата

на необвързаните, но вие криете,

тъй както крия аз самият времето

и мигове взривявате през своите прозорци

или моменти на любов, надежда, красота или пък

сила,

тлеещи с полуотворени капаци,

вас ехото на този свят не ви докосва.

О, приятели, от толкова морета между нас,

от пурпура и от сапфира на сребърните копия

на слънцето и пръските от кораба

разбити някои ще бъдат.

А други хълмовете ще ги задържат,

онези малки хълмове на изток, които ние

засадихме и поляхме, за да ни затворят там.

И ето, че душата ми запя “Стани!” и ние сме едно.

Да, ти и Ти, и ТИ, и всеки като мене,

за когото топли са ръцете и сърцето ми,

защото ви обичах, както вятърът - дърветата,

който пази цветовете и листата им

и призовава най-различни песнопения от клоните им,

освен отровните змии, които са неми като сенки

и не позволяват птиците да шушнат как

“далеч, далеч, далеч от тук лежи...”