Биньо Иванов

До другата трева на мартеница ахнала

довиждане и всичко хубаво на всичко.

Дошъл е вятъра до края на гората,

разплетени са шепа паяци жестоки,

развързани са девет клони удушвачи,

а другите остават, защото няма време,

до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет,

но леко съм тъгувал, почти не съм горял,

и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,

и колко съм бил верен, неверен и еднакъв?

Остава много нещо, защото няма време,

до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето,

нахапана малина, ужилена забрадка,

начукан боб разсеян и лодка за морето,

и радио в ухото на тъжния съсед,

до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана

от януарски облак и вятър, свирил в лед

и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева,

до другата трева.