„Гърция е най-големият галеник на съдбата като страна - членка на ЕС. Атина получава пълно членство през 1981 г. - пет години по-рано от Испания и Португалия - изцяло по логиката на Студената война за недопускане на социална и политическа нестабилност близо до фронтовите линии между Изтока и Запада. Така едва излязлата от кризата с авторитарния режим на "черните полковници" Гърция буквално за няколко години е набързо изведена в позиция на "готовност за членство" в тогавашната ЕИО - предшественика на ЕС.”Тези факти припомня на страницата си във Фейсбук политологът Огнан Минчев. Според него, ако през първото десетилетие на 21 век Гърция е получила над 90 млрд. евро от фондовете за развитие на ЕС, през предходните две десетилетия общата сума е над два пъти по толкова - средно по 10 млрд. годишно.

„През всичките тези години Атина бе неколкократно уличавана в системни статистически манипулации и заобикаляне на правилата на Брюксел - нека се изразим така метафорично. 

Гръцкото отношение към Европа 

няма общо с добре познатата ни българска плахост и неловкост - с липсата на самочувствие за равноправен партньор. Гърците са категорични, че Европа е длъжна да дава и никога не се затрудняват да намерят достатъчно аргументи в подкрепа на това свое убеждение. Ако в един момент дежурните аргументи спрат да работят - на помощ идват събития и претенции с неподозирано голяма давност. Днес Атина претендира за опрощаване на своя дълг защото ... имала да получава репарации от Германия от Втората световна война... Хората имат да вземат - след като са получили над 300 млрд. евро за развитие само от кохезионните фондове на ЕС през последните три десетилетия. Изборът на радикалните леви популисти от СИРИЗА е пореден опит за идеологическа ескалация на пазарлъка с Брюксел и международните кредитори - "Опростете ни дълга, защото ще направим някоя още по-голяма беля." Каква например? Ами ето - ще блокираме консенсуса на ЕС за санкциите срещу Москва, ще обърнем курса в полза на Кремъл и против НАТО, ще принудим другите да махнат с ръка и да опростят дълговете ни - само и само да не им пречим във всичко останало... Рекетът вече започна - Ципрас се скара на Брюксел, че не го питали за санкциите срещу Москва - в първия ден на мандата му! През 80-те години Андреас Папандреу на няколко пъти заплашваше, че ще изгони американските бази от Гърция и ще изведе страната от НАТО. Следваше ускорено финансиране - и укротяване на левия бунтар ... за определено време... После - пак. Едва ли ще наблюдаваме драматични промени в жанра - цикълът ще е същия. Театърът на неудовлетвореното идеологическо левичарство ще приключва всеки път в прегръдка със Златния телец. Само че този път сценарият ще бъде по-труден. Гърция не е единственият голям длъжник в ЕС. След Атина идват Мадрид, Рим, Лисабон... Няма основание да се опрости дългът на Гърция, а останалите да плащат. Трудно ще бъде и всички да спрат да плащат - кредитирането е въпрос на система. Тя може да бъде променяна, но не и отменена. Днес и в обозримо бъдеще вятърът духа в платната на Ципрас. След десетилетия на политическо вегетиране крайната левица оживено ще подкрепя 

експеримента на СИРИЗА 

като аргумент за собственото си възраждане. Набиращите сила геополитически бури в Близкия изток и Украйна ще накарат Брюксел да отминава с мълчание ексцентричните претенции на левичарския популизъм, идващи от Атина и да се опитва поне частично да ги удовлетвори. В крайна сметка обаче дори и тържеството на социализма не може да отмени таблицата за умножение - и аритметиката като цяло. В един момент на някого ще му писне да плаща сметките на другите. И пътят ще навлезе в поредна задънена улица.”, предупреждав Огнян Минчев.