Кольо Парамов

Първанов тълкува Конституцията: „Имам право на трети мандат”. Ако това наистина е станало, значи сме свидетели на тежка психополитическа деформация в президента Първанов. Вярвах, че той има точна представа за усложнените политически реалности в България, но съм се лъгал. Явно фалшът в държавата е толкова голям и противоречив, че дори ексдържавният глава не е в състояние да се ориентира. Или толкова е свикнал с представителното си величие като президент, че от ден на ден все повече започва да му липсва. Случващото се при него са медицински и ментални проблеми. Психиатрите скоро сигурно ще си кажат думата. Мен ме интересува инструментариумът на голямата политика. Абсурдно е, дори много обидно за всички нас като свидетели, Първанов да ни обяснява за моралните устои на Конституцията като законов текст. Вместо този театър, е време с Румен Петков да си отговорят на други въпроси, които касаят именно България и надеждата и бъдещето на АБВ. Първанов и Петков са на път да ликвидират всичко толкова добре, бързо и качествено, както никой не е очаквал. Сега нека се терзаят онези, които повярваха от пръв поглед в новата им партията. Идеята да се конструира ефектен компромис за съучастие в управлението не кореспондираше с честност, последователност и държавност. Това бе зле скроено използвачество от страна на АБВ и се оказа малката беля. Голямата е, че Първанов уби надеждата за другата лява политика, за модерната социалдемокрация и силата на социалната прагматика. Първанов и Петков гледат на нас и на България като на стадо. Единият ни кани да пасем постарому, обогатявайки домашните им приятели, а другият ни завръща с указанията си в миналото. Явно или сме тъпи и ограничени като непригодни овце, или политическите ни пастири са недостойни, за да можем да им угодим и да ги признаем.

Георги Първанов президент за трети мандат – звучи като Георги Първанов е в космоса и не е на Земята, а България е толкова далече от него. Страната се раздира от противоречия и омраза, задъхва от бедност, бруталност, нахалност, простотия и цигания. Страната ни е удавена от некадърност, пословична заболеваемост, елементарна зависимост, която прокуди мнозина. Тя е рай за забогатяване за малцина. Това са приятелите на Първанов, на Румен Петков и компания. Те искат да са новите ни кормчии. Дано българите осъзнаят този път пакостите, които горните герои сътвориха и да им дадат откровените си оценки. За случая „Първанов“ мнението на родната медицина е също твърде важно.