Историците и обществениците 142 години спорят дали на 18 или на 19 февруари е обесен Дякона Васил Левски. Спорят и къде е гробът му.

Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са пратили хладнокръвно и съзнателно на обесване Апостола. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

Това са : Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.