На днешния ден преди 14 години година, малка България, която бавно се съвзема от тежката криза от времето на Виденов, получава невероятен шанс от европейската общност – да отпадне от черния списък на Шенген.

На 5 юли Европейският парламент гласува България да бъде извадена от негативния визов списък на Шенгенското споразумение. Това позволява на българите да се движат в рамките на Европейския съюз без визи. Решението влиза в сила малко по-малко от една година по-късно, на 10 април 2001 година. Това е една сериозна крачка за българската държава, в стремежите ѝ да се изправи на краката си и да започне да върви редом до останалите „обитатели“ на най-стария континент на земята.

14 години по-късно обаче България, заради недалновидност на българската политическа класа, все още не е изпълнила процедурите за пълното ѝ присъединяване към Шенгенското пространство.

Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система.

Подписано е на 14 юни 1985 година на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в Шенген, Люксембург (град край границата с Франция и Германия) между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.

Пълното прилагане на Шенгенското споразумение започва от юли 1995 година с премахване на контрола по границите между 6 от подписалите споразумението страни.

Изпълняването на шенгенските правила означава премахване на граничния контрол с другите страни-членки, като едновременно с това се подсилва контролът над гражданите на държавите, които не са от шенгенското пространство. Правилата включват осигуряване на обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.