Капитан I ранг о. з. Васил Данов

„Бойни пилоти в авиобаза "Граф Игнатиево" отказват полети с МиГ-29”, гласят тревожните съобщения. 
Отказалите да летят се позовават на "психическа умора", за да не бъдат обвинени в стачни действия и подведени под съдебна отговорност. Ала 

намекът им е достатъчно красноречив

Съгласно ЗОВС офицерите нямат право на отказ да изпълняват заповеди, освен ако заповедта не е очевидно противозаконна. Позоваването на здравословни проблеми е единственият начин пилотът да откаже да излети.
Защо (чак) сега и защо в най-голямата авиационна база?
Очакваме коментари от почитаемото Министерство на отбраната, което винаги знае най-много и мъдро планира ресурси за националната отбрана за десетилетия напред.
И докато официалните източници съгласуват обясненията си с най-мастития специалист по пилотиране на изтребители, който по съвместителство е и държавен глава, ще се позволим някой разсъждения.

С решението да отложи придобиването на нов многоцелеви боен самолет и да ремонтира физически и морално остарелите, несъвместими с авиацията на НАТО съветски „мигове”, управляващите  вършат поредното национално предателство.
Така се отлага придобиването на крайно необходими отбранителни способности във време, когато предизвикателствата пред националната ни сигурност се увеличават. Това планирано бездействие открива нови рискове пред отбраната и действа демотивиращо сред военнослужещите.
С ремонта на изведените преди години от строя Су-25 страната ни категорично се закотвя на опашката в НАТО по развитие на оперативни способности, плюс незавидната й роля на усърден и сервилен руски говорител. Говорител, който все по-отчетливо консумира сигурност от Алианса, без дори да имитира, че произвежда такава. 
Колеги, служили и работили доста време в структури на НАТО, с болка споделят, че все по-отговорни фактори в Алианса в открит текст им съобщават: „Вас сме ви отписали от каквито и да било съвместни инициативи”.
Връх на неадекватността станаха думите на командира на ВВС, произнесени на празника на бойната авиация на 16 октомври: "Една 105-годишна авиация трудно ще приеме решението чужди изтребители да охраняват родното небе”. Генералът, поднесъл венец пред паметника на червената армия-окупаторка на 23 февруари т. г., така и не е разбрал, че от 2004 г. насам за нас съюзническите самолети от НАТО не са „чужди”. Тези самолети могат да бъдат чужди само за лица, в чиято ценностна система руските и съветските летателни апарати все още са смятани за свои.
Поредното отлагане на придобиването на нов тип боен самолет и ремонтът на старата съветска военна техника удължават ЗАВИСИМОСТТА ни от руското оръжие и техника. Зависимост от вероятния противник, за какъвто Руската федерация (РФ) се е обявила в официалната си Военна доктрина (чл. 5). 
Тези стъпки противоречат на правителствената програма и представляват публична

ПОБЕДА на проруското оръжейно лоби.

Да ремонтираш оръжието си при вероятния противник означава, че си скаран с военната теория и с военната логика, че нямаш памет за всички провали и поражения, съпътствали подобни решения в българската и в световната история.
Намеренията изтребителите МиГ-29 да бъдат ремонтирани в РФ е повече помощ за закъсалата компания РСК МиГ, отколкото спасяване на българската военна авиация. Повече от половин година корпорацията РСК МиГ е в тежко финансово и организационно състояние. Няма държавни поръчки, бяха арестувани нейни ръководни кадри, води се следствие. 
В този момент правим солидни поръчки. Въпреки факта, че РСК МиГ е в санкционните списъци на САЩ и НАТО, че руското правителство официално даде поръчки и пари на самолетостроителната компания „Сухой”, като остави РСК  МиГ без финансиране. 
Наистина, „Приятел в нужда се познава”. Но къде са българските национални интереси, интересите на отбраната и сигурността на българския данъкоплатец?
Отлагането на опасно закъснялото превъоръжаване на Българската армия ще има като резултат поредния отлив на личен състав, на млади и перспективни кадри от въоръжените сили, след като поредно правителство отначало обещава, а после се отказва от модернизация и превъоръжаване. Когато през 2012 г. бившият вицепремиер Симеон Дянков оряза финансирането на БА с цели 37 %, за да закърпи националния бюджет, близо 3 700 военнослужещи напуснаха армията, обезверени от липсата на перспективи за достойна служба и за нормално кариерно развитие. 
Днес кадровата пропаст във въоръжените сили достига 5 000 души предимно в тактическите звена, тоест, на бойното поле.

Още колко млади воини ще си тръгнат,

след като разберат, че и през следващите години няма да има нови самолети, бойни машини и кораби?
Имам усещането, че и това правителство няма да изкара мандата си докрай, както сториха предишните две на сега управляващата партия. Най-вероятно след края на българското председателство на ЕС управляващата партия ще предизвика предсрочни парламентарни избори, за да търси изгодна ситуация за изборна победа. А процесите на превъоръжаване и модернизация ще бъдат оставени за по-добри дни.
Цинично и отблъскващо е демагогското противопоставяне на социалните и инфраструктурни проекти срещу отлаганото 28 години придобиване на нови образци оръжие и бойна техника. Досадно е повторното използване на фалшивите дилеми „влакове срещу танкове” и „военнослужещи срещу майки на кърмачета” (изобретение на суперсъветския икономист С. Дянков). 
Абсурдно звучат мечтите на премиера за „лодки, платноходки и тръба по Черно море” на фона на безпрецедентната милитаризация на Кримския полуостров, извършвана от Русия.
Буквално вчера бе публикуван проектът за бюджет на РФ, в който за силовите ведомства (МО и МВР) са предвидени... 38 % от общите разходи! 
Сравнена с целенасочените и резултатни усилия на Румъния, Полша, балтийските държави, новоприетите членки на НАТО и най-мощните страни от Алианса, позицията на България изглежда все по-раздвоена, все по-несигурна, все по-жалка. България заприличва на кораб, чийто главен компас е „излязъл от меридиана” и корабът постоянно бърка курса си, спира, за да се ориентира по небесните светила, да нанася корекции в курса и да търси спасителен залив.
Може би това искат да подскажат крилатите мъже, които дружно почувстваха „психическа умора”.
Да се надяваме, че няма да ги удостоят с репресии.
Защото те са по-големи патриоти от началниците си.