Поредно доказателство за зловещата роля на Русия разкрива изследователят Георги Георгиев, автор на блога istinata.bg. Той е открил и публикува заповедта, с която един от виновниците за обесването на Васил Левски - Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, е назначен за член на Висшия съдебен състав в България. Това се случва на 8 май 1879 г., 6 години след като Апостола увисва на бесилото. Заповедта е подписана неслучайно от княз Дондуков-Корсаков. Така Русия се отблагодарява на българските продажници-мекерата за вярната им служба към империята. 

Коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев вече не е тайна за обществото, въпреки, че години наред бе укривана от българския народ. Именно Игнатиев има основна роля в процеса, довел до обесването на Васил Левски. По настояване на графа в състава на съда са включени българите: хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович - член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. Този исторически факт бе за първи път публикуван от Георгиев, а след това приписан от редица други изследователи (виж ТУК изследването, б.р.). Целта с намесата на графа е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на интересите на имперската дипломация на Русия. 

Именно негова е и ролята при организирането и обявяване на схизма против Българската църква от руската църква и Вселенската патриаршия през 1872 г. в опита му да спре единението на българската нация.

Той е втория поред руски консул (наричан в Цариград „вицеимператор“ заради огромното си влияние над Султана!) , който изисква от османските власти заточение за българските владици. Първото заточение го изисква още през 1860 г. предишния руски консул княз Лобанов. Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир. Българската общоност в Цариград се вдига на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени. Махмуд Недим паша, един от малцината прозорливи османски държавници, удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград. Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша от поста му.

Любопитен факт е, че същият русофилски продажник Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, издигнал се още по време на турското господство до член на държавния съвет към империята, след Освобождението на България се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

Документът за назначаването на хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в освободена България от княз Дондуков е важно историческо доказателство, че продажните рубладжии-русофили и техните господари от Москва повече от век и половина целенасочено работят срещу българската нация, изпращайки на смърт и заточения най-свидните й синове, които вече са осъзнали, че от московлъка и руския ботуш по-страшно нещо за Отечеството ни няма.