Иво Инджев, ivo.bg

Сдружението „Приятели на Русия” обжалва решението на Столичната община за демонтиране на паметника „1300 години България” в …Стара Загора

Приятели на Русия? Какво общо има това с 1300 години България? И то в Стара Загора, при положение, че паметникът е в София?

По ясно доказателство за истинската движеща сила зад съзнателно подклаждания реваншизъм на съветския колониализъм в България досега не бяхме получавали.

Елементите на този реваншизъм, като предаността към СССР, Русия, натрапения от нея комунизъм и 1300 години България, са разбъркани концептуално в една обща манджа в казана на русфилството, изразител на войнстващия неокомунизъм. „Логиката” му е следната: дължим комунизма на СССР, а СССР днес е Русия, поради което от Стара Загора настояваме да не се мести един от знаците на съветския приятелски комунизъм от центъра на София.

Другаде бият обаче старозагорските „приятелите на Русия”.

Истината беше призната на една дискусия за съдбата на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, наричан от съветизираната пропаганда у нас Паметник на съветската армия ( макар такъв термин „съветска армия” да не е съществувал през 1944 г., наричала се е официално Червена армия): „ако трябва, ще се стреляме” заради този паметник, заяви най-отговорно председателят на Национално движение „Русофили” в БСП Николай Малинов.

И както се вижда- „стрелят”. Атаката на една от многобройните бухалки на петата колона е задействана в Стара Загора. Тя е предупредителен изстрел в рамките на тази хибридна руска война в и срещу България. Вижда се на какъв абсурд са готови по отношение на обречения паметник пред НДК „приятелите на Русия”, за да направят заявка за истински бойни действия в случай, че страхливите ни управляващи предприемат каквато и да било стъпка срещу гранитната устойчивост на главната по важност за Русия на Путин символика в България, каквато е носещата колона на Петата колона тук- МОЧА в София.

Клишето „днес в София, утре и в други градове” в случая е обърнато обратното: „днес в други градове, утре и в София”.

В София по същото време със съдебна разправа срещу неколцина българи, арестувани по заръка на руското посолство на 8 срещу 9-ти септември миналата година по обвинение за поругаване на МОЧА чрез изписване на…истината върху основата на постамента: 

„окупатори”

При това окупационният характер на съветското „присъствие” в България в продължение на три години не е плод на публицистична хипербола, а е юридически факт, отменен едва от Парижкия мирен договор, ратифициран на 15 септември 1947 г.

Така стои днес и тук въпросът за истината и лъжата: който пише истината е подсъдим, а защитниците на лъжата я отбраняват съдебно със самочувствието на „приятели на Русия”.