Преди 93 години в България е извършен държавен преврат през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. Армейски части под ръководството на Военния съюз успяват да отстранят правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (БКП).

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За операцията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. В четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В родната история това е едно от най-митологизираните събития. Години наред комунистическата пропаганда представяше преврата като фашистки и против интересите на българския народ. На Стамболийски пък бе изграден фалшивият образ на реформатор. В самото управление на Стамболийски са и причините довели до преврата, като средство за защита на националните интереси. Ето каква оценка дава за земеделеца академик Григор Велев в разговор с Румен Леонидов:

„Стамболийски е инициатор на съсловната идея за управление на страната, по-късно е силно повлиян и от идеологията на Мусолини. По негова инициатива се създава Комитет за селска диктатура и Оранжева гвардия, с помощта на която се установява авторитарен режим. Той категорично застава на позициите на Мусолини, че обществото не се дели на класи, а на съсловия. Че обществените отношения ще се основават на съсловна хармония и мир.

Политическите възгледи на Стамболийски са републикански, но по време на управлението си той се ръководи от формулата: „Царят да царува, народът да управлява”. Затова проявява толерантност към царската институция и цар Борис III. Стамболийски е подкрепен масово от членове на БЗНС и от БКП. Това много добре проличава, когато през 1922 г. правителството му провежда референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. На 21 март 1923 г. проведеният процес срещу кабинета на д-р Васил Радославов осъжда голям брой политици, както и военачалници на различен срок затвор. Но още в края на 1921 г. създава Комитет за селска диктатура и с помощта на Оранжевата гвардия започва масови репресии срещу членове на БКП, но и срещу буржоазните партии. БКП взема позиция на неутралитет въпреки силната антикомунистическа линия на поведение на правителството и земеделската партия.

Още в началото на 1923 г. режимът на земеделците губи подкрепата на гражданите и селяните извън средите на БЗНС. На 6 юли 1922 г. е създаден Конституционен блок, в който влизат Демократичната партия, Народнопрогресивната и Радикалдемократичната партия. Блокът има за цел да възстанови парламентарния режим, създаден от Търновската конституция.

Стамболийски и правителството му са критикувани и заради тактиката да води по-умерена и гъвкава политика на компромиси, особено спрямо Югославия. Стамболийски извежда като приоритет във външната си политика решаването на Тракийския въпрос, т.е. търсенето на пътища за връщане на Беломорска Тракия и излаза на Бяло море за сметка на Македония, която разглежда като „кауза пердута“ за България поне през следващото десетилетие. Това определя и враждебното му поведение към ВМРО и упоритостта му в търсене на начини и средства за обезвреждането й. И за да реализира тези политически идеи, Ал. Стамболийски тръгва на безпринципни компромиси със Сърбия, която не поема никакви ангажименти по отношение на Беломорска Тракия, но поставя остро исканията си. Те са: На първо място, България да се откаже от претенциите си към Македония, и на второ, да ликвидира ВМРО и базите й в България, както и да обезвреди революционните й дейци.

Нещо повече, за да се хареса на сръбските си приятели, Стамболийски демонстрира непоносимост и омраза към македонските българи, емигрирали у нас“, казва академик Велев.

Това обяснява и жестокостта на лидери от ВМРО по времена преврата на 9 юни и прочистването на властта след това от земеделци.

Въпреки привидните му интереси към Беломорска Тракия, именно по негово време на земеделците я губим окончателно и започва целенасочено прогонване на българите и заселването на района с малоазийски гърци. Стамболийски ще остане в историята и като премиера подписал Ньойския договор. Той е един от първите държавници, който започва да взима международни заеми, а страната да трупа дългове. В същото време процъфтява нечувана корупция и далавери с участите на държавни чиновници. Сред греховете на земеделеца е и русофилската политика и предателското решение Храм-паметникът „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде прекръстен на „Св. Александър Невски“.