Днес вече никой не си спомня, че шест обикновени жени от Русе преди 28 години поведоха първия в България мирен протест срещу комунистическия режим на Тодор Живков. Искането им бе най-простичкото – въздух и живот за децата им. Тези обикновени майки преобърнаха мисленето на няколко поколения българи, че трябва да се мълчи, че трябва безропотно да се изпълняват повелите на БКП, че животът не струва нищо пред идеологията на комунизма, че социалистическата солидарност с братския румънски народ е по-важна от здравето.

На 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата спонтанна екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеско.

Шестте майки нямат голям шанс срещу тоталитарната власт, те не са от партийната номенклатура на града, нито изтъкнати местни интелектуалки, а най-обикновенни озеленителки от общинското предприятие "Парк строй". Садят цветя, но хлора ги убива, раждат деца, но те се задушават и не могат да дишат, обясняват тогава простичко жените битката, която започват 

срещу убийствената политика на режима в София

Когато преди 28 години, на 28 септември обикновените майки излизат с протестните си плакати и искат въздух, полицията само наблюдава. Сблъсък няма, а само лицемерно и студено мълчание от въоръжените милиционери и офицерите на Държавна сигурност. Отгласът от този първи публичен бунт провокира настроенията на много българи. Откритото си несъгласие с режима изразяват сатирикът Радой Ралин, карикатуристът Борис Димовски, поетът Константин Павлов, драматургът Стефан Цанев.

Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика, и не е изкушена от голямата власт. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.