Иво Инджев, ivo.bg

Ако някой е водил статистика колко пъти мандатоносителката на това правителство БСП е обещавала чрез свои говорители настоящият кабинет да си изкара мандата, ще може документално да потвърди колко пъти е излъгала столетницата ( само по този въпрос) в рамките на една календарна година. Но и без точната бройка отговорът със сигурност е: много пъти!

Лично на Станишев му трябваха 365 дни, 

за да проумее и приеме искането на хиляди пъти поисканата от хиляди демонстранти оставка на Орешарски.

По ирония на съдбата, чиято рожба поначало е Станишев като премиер ( без трудов стаж преди) и мандатоносител след това ( без да е печелил избори), днес нацупен чичко насрочи оставката на Орешарски практически за 14 юни- точно година, след като България беше взривена от необясненото и до ден днешен вероломство срещу здравия разум за шеф на най-мощната тайна служба в България да бъде назначен абсолютно неприемлив тъмен депутатски субект, известен повече от легендите за задкулисното му влияние, отколкото от каквито и да било публични негови изяви в качеството на народен представител.

Искането на Станишев от днес за супер бързи избори ( до края на юли) е плод на мисленето на

бавноразвиващ се политически субект

Трябваше му година да проумее онова, което беше ясно на хиляди километри наоколо, поради което кабинетът на Орешарски (и лично едноименният премиер) попаднаха незабавно в международна изолация от първия ден на своето безславно властване.

Както и да се развие невъзможният за удовлетворяване пореден каприз на Станишев, ясно е едно: трябва си в паника, за да искаш от златната рибка да ти изпълнява желанието, без да си я хванал.

Още във вторник на 17-ти юни на Консултативния съвет по националната сигурност, свикан вече от президента Плевнелиев по повод насрочването на извънредните избори, това ще стане ясно. Както е ясно отсега, че опитът на на Станишев да смае публиката с някакъв нестандартен ход е поредното доказателство, че се надява

да надхитри смъртта си като лидер на БСП

и носител на мандата на това мъртвородено правителство с процедурни хватки, а не с полагащата се за целта собствена оставка, която би съхранила поне спомена за него като за човек с адекватно на провала му поведение.

В момент, когато в собствената му партия се осмелиха да му поискат оставката Станишев предпочете да прехвърли ехото към своя бушон Орешарски. Чака го обаче късо съединение, което определено не прави силата- нито в Народното събрание, нито в силово командваната от него БСП.