Александър Йорданов

Наложи се днес доста да попътувам. Кажи речи осем часа зад волана. И що да правя: слушам Дарик радио. Ако имах гръм щях да ги гръмна. Ако имах светкавица щях да ги поразя. Цял ден, през половин час, венцехвалене на правешкия чукундур Тодор Живков. То не бяха цитати от него, речи, припомняне на биографията му, стократното споменаване, че днес щял бил да стане на 105 години. Слава Богу, че Господ по ги разбира тия работи от радио Дарик. И си прибра Живков, макар и според мен, със закъснение. Слушах Дарик радио и си мислех, защо дори румънците са преди нас. И са по-достойни във всяко отношение – по-ясно европейски и натовски определени, по-добър стандарт на живот, по-високи доходи, по-правилно развита индустрия и както е добре известно – реална борба с корупцията, с далаверите в държавното управление. Не ми се говори къде пред нас са поляци, чехи, унгарци, словаци, словенци, литовци, латвийци, естонци.

Преди нас са румънците защото те не го чакаха техният Живков да склопи мирно очи. Ами го утрепаха, защото не им трябваше много време, за да разбера

 какъв тъп комунизъм им е сервирал техния Чаушеску

А у нас – музей на българския Чаушеску, паметник на българския Чаушеску, радио Дарик – цял ден ни хвали българския Чаушеску. И припомня циничните му думи: "може да решава този, който има пари". С други думи – у нас трябва винаги да решават комунистите и обслужвалите ги някога ченгета, защото факт е, че само те "имат пари" днес. Ако не е така, както казвам, ето го Фейсбук – фейсбукари много. Нека един да се обади и да каже: аз не съм бил комунист, не съм бил и ченге, и имам много пари. Ама не казва.

Та бях на път днес, но от българската простотия не можах да избягам. Радио Дарик се погрижи за това. Съжалявам. Приятна вечер.