Връщам се от едно турне в чужбина, бях в Брюксел. Но се чувствам щастлив, че аз си останах в България. Сънародниците ни там плачат по загубената надежда за свобода и демокрация, когато запея моите песни. Нашите хора работят в странство по къра, спят по палатка, български медицински сестри чистят тоалетни в Гърция, а у нас гледам земята как пустее и ми става много болно. Това разкри по БНТ бунтарят Васко Кръпката.

Той не може да приеме, че през тези 25 години нищо не се е променило в България и призна, че той винаги е бил оптимист за бъдещото на своя народ и родина.

Никога не съм бил комсомолец, не съм бил комунист, но това няма значение. У нас 5 минути са равни на 10, затова “45 години стигат”, а 25 години - не. Но не мисля, че пред това време нищо не се е случило в България. И днес може да говорим свободно, имаме право да изберем посоката и от коя страна искаме да бъдем. Вярно е, че държавата много пречи, но ако човек има сили и настроение, може да постигне желаното. Аз винаги съм искал да давам настроение на българите,а не да виждам смазани хора, тогава се чувствам сам на пътя. Затова и винаги ласувам – това е отвоювано с кръв и пот право на глас, от който зависи дали искаме да живеем по-добре, да бъдем по-щастливи, обясни своята философия за живота Кръпката.