Александър Йорданов

Тъй като у нас реформаторството стана възможност да се покажеш по телевизията, в което по принцип няма нищо лошо, то все повече се замислям за статукварството. То е български вариант на "запазване на същото", на "съществуващото положение". Недоумявам, когато "реформатор" казва, че не може да осъществи или му пречат да осъществи, дадена реформа, защото "статукварството" не позволява –имало "стари кадри", "лоши закони", влезли-невлезли в сила "наредби", "системата" била "такава", че дори и още "онакава". Тук пребият доктор, там гръмнат чиновничка, известният "иди ми, дойди ми" Петко и той се шляе цял месец статукварски, а статукварите от статуксварското МВР се правеха, че го търсят, довчерашни обслужвачи на тройни и всякакви орешарковски коалиции 

сега се сместват и понаместват, 

както винаги са го правили и естествено подкрепят „новата власт”. Същински ветропоказатели, които знаят как да се вапцват в различни бои и да се въртят накъдето духа вятъра. Лошото е, че на някои „реформатори” точно ветропоказателството и статукварството взе да им харесва. Наблюдавам ги, знам ги. Трябва ли тепърва да обяснявам, че реформаторството няма нищо общо с мрънкането по телевизията, че то е враг на статукварството? Да си реформатор означава да промениш статуквото. Първата промяна я направи народът – махна старото правителствено статукво и подаде ръка на тези, които обещаха, че ще променят. Дойде новата година. Време е реформите да започнат. С гьостерица ли ще бъде, с клизма ли, с тъпан или без тъпан, но трябва да ги видим. Засега виждам ветропоказатели, статуквари. Очаквам реформаторите.