Група от видни македонски учени, писатели, журналисти и културни дейци написаха отворено писмо до „председателя на България” Росен Плевнелиев, в който настояват България да признае съществуването на македонски нация и език като част от развитието на отношенията на добросъседство.

„Македонският и българският народ са близки, с близки езици, което е потвърдено от светската политика и наука, с изключение на българските политици, учени, новинари и пропагандисти, които продължават да си фантазират за Санстефанска България. Този проект беше и остана мъртъв, както призна и неговата авторка - Русия", се казва в документа.

Манифестът изтъква, че през 1989 г. страната ни е пропуснала „историческия шанс” безусловно да признае република Македония, нейните език и народност, като към днешна дата „притиска Македония да подпише неравноправен и асиметричен Договор за добросъседство".

Според авторите на текста добросъседството означава признаване и почитане на другия, като те призовават „ЕС да се европеизира", прекратявайки подкрепата си за българската политика на неглежиране на македонизма.

С непризнаването на македонските език и нация, България практически признава Македония само като георафско наименование. Така излиза, че българската държава търси добросъседство от нация, която за нея не съществува,се казва още в манифеста.

Същото важи и за „българският натиск” за съвместно празнуване на исторически дати, което е невъзможно без признаване на македонската нация, изтъкват „бележитите" македонци.

Като общи празници те изтъкват Деня на победата срещу фашизма (9 май), както и датата на установяване на дипломатически отношения между София и Скопие. В тази връзка „патриотите” категорично отхвърлят предложението за общо почитане на Илинденско-преображенското въстание, като в подкрепа на твърдението си изтъкват кореспонденция на журналиста Хенри Брейсброд от 1903 г., според който въпросното въстание е „извършено от македонци и подпомогнато от голямо мнозинство от славянското население”.

Според македонистите има основания за общо почитане единствено на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий, но само поради това, че те са част от културното наследство на Европа.

„Българският характер и приоритет на този празник е още една от историческите ви фантазии”, заключва манифестът.