Група от видни македонски учени, писатели, журналисти и културни дейци написаха отворено писмо до „председателя на България” Росен Плевнелиев, в който настояват България да признае съществуването на македонски нация и език като част от развитието на отношенията на добросъседство.
„Македонският и българският народ са близки, с близки езици, което е потвърдено от светската политика и наука, с изключение на българските политици, учени, новинари и пропагандисти, които продължават да си фантазират за Санстефанска България. Този проект беше и остана мъртъв, както призна и неговата авторка - Русия", се казва в документа.
Манифестът изтъква, че през 1989 г. страната ни е пропуснала „историческия шанс” безусловно да признае република Македония, нейните език и народност, като към днешна дата „притиска Македония да подпише неравноправен и асиметричен Договор за добросъседство".
Според авторите на текста добросъседството означава признаване и почитане на другия, като те призовават „ЕС да се европеизира", прекратявайки подкрепата си за българската политика на неглежиране на македонизма.
С непризнаването на македонските език и нация, България практически признава Македония само като георафско наименование. Така излиза, че българската държава търси добросъседство от нация, която за нея не съществува,се казва още в манифеста.
Същото важи и за „българският натиск” за съвместно празнуване на исторически дати, което е невъзможно без признаване на македонската нация, изтъкват „бележитите" македонци.
Като общи празници те изтъкват Деня на победата срещу фашизма (9 май), както и датата на установяване на дипломатически отношения между София и Скопие. В тази връзка „патриотите” категорично отхвърлят предложението за общо почитане на Илинденско-преображенското въстание, като в подкрепа на твърдението си изтъкват кореспонденция на журналиста Хенри Брейсброд от 1903 г., според който въпросното въстание е „извършено от македонци и подпомогнато от голямо мнозинство от славянското население”.
Според македонистите има основания за общо почитане единствено на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий, но само поради това, че те са част от културното наследство на Европа.
„Българският характер и приоритет на този празник е още една от историческите ви фантазии”, заключва манифестът.
Още от България
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация
Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер
Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново
„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"
Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора
Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.