Нася Кралевска, САЩ

Както всяка година - на 14 януари, щях да вдигна телефона, за да поздравя с рождения му ден писателя, публициста, драматурга, общественика Васил Станилов. Този път щеше да бъде за 84-тия му рожден ден.

Уви, не мога да спазя тази традиция, защото през последните дни на 2016 г. този голям и заслужил българин ни напусна ненадейно и завинаги. И затова вместо поздравление за рождения му ден и пожелания за дълголетие, ще изразя адмирацията си към неговата личност и към неговата дейност.

Станилов остави след себе си талантливи романи, пиеси, разкази, сборници с ярки публицистични творби, епиграми, пътеписи, фейлетони, произведения от почти всички литературни жанрове. А също и спомена за една силна личност, с непоклатими убеждения, с широки и многостранни познания, страж на чистотата на българския език, пример на безгранично родолюбие и неизчерпаема енергия.

Но сред всичките му заслуги и достойнства за мене най-голямото му и непреходно дело е основаният от него през 1991 г. и

издаван в продължение на двадесет години вестник «Анти»,

преименуван в последствие на «Про&Анти».

Няма съмнение, че е нужно гигантско мъжество да издаваш вестник в днешни времена без подкрепата на партия или организация, без приходи от скъпи реклами от често пъти съмнителни фирми и дружества. И за да компенсираш всичко това, е нужно да притежаваш непоклатим оптимизъм, огромна смелост, неизчерпаема всеотдайност и нестихваща преданост към истината и справедливостта.

Васил Станилов притежаваше всички тези качества.

Седмица след седмица в продължение на две десетилетия изстрадалите от комунизма българи жадно четяха любимото си издание. За тях то бе единствената трибуна, от която можеха да излеят болката си по загубили живота си техни роднини,

жертви на комунистическия терор,

и за собствените си обречени на дискриминация и гонения житейски съдби. На страниците на вестника, който често сменяше формата, оформлението и броя на страниците си, се разобличаваха престъпленията на комунизма, изтъкваха се заслугите към нацията ни на унищожени от червения режим видни сънародници, будеше се националната памет. Затова вестникът бе любимото и търсено издание на българите, които никога не се примириха с терора, с беззаконието, с липсата на свобода и демокрация, с предателствата спрямо отечеството.

Всъщност «Про&Анти» далеч не отразяваше чрез спомени и документи единствено комунистическото минало. Напротив – екипът му зорко следеше настоящето. Без да се ограничава в теснопартийни рамки, под ръководството на главния редактор Станилов, той запазваше обективността, характерна за истинската журналистика. И всичко това се случваше в бурните времена след 1991 г., когато ръководители на държавата се издигаха и падаха, личности изгряваха и залязваха, надежди се раждаха и рухваха…

От страницата на седмичника «Писахме да се знае» през първото десетилетие на новия век се появиха четири тома – общо с близо 3000 страници - със заглавия: «Без съд и присъда», «Жертвите на народния съд», «Адът – лагерите и затворите» и «Репресиите». Тези книги съхраняват по неповторим начин

сълзите, страданието, срама,

падението и трагедията на България. В тях са увековечени имената на безброй личности, жертви на червения терор, и на немалко от техните палачи.

Тетралогията, както и самият вестник «Про&Анти», представляват автентичен извор на сведения за мрачните времена на комунизма в България. Страниците на вестника и на обемистите томове за историци, политолози, изследователи и журналисти за десетилетия напред ще бъдат богат източник на знания, които без издателя им Васил Станилов биха били загубени за националната памет.

Затова нека да бъде вечна паметта му!